Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Тя беше горда, затова по природа приличаше на Дик и Греъм и изпитваше доволство при вида на двамата сивооки русокоси мъже. Беше в трескава възбуда, но не и нервна. Случваше й се със студена обективност да ги сравнява, когато биваха заедно, и сама не можеше да каже за кого от двамата иска да бъде по-красива, по привлекателна. Греъм тя вече държеше здраво, а продължаваше да държи и Дик, не искаше да го изпусне.
В гордостта, която гъделичкаше самолюбието й, имаше отсенка на жестоко задоволство при мисълта, че тия двама силни мъже страдат по нея и заради нея: тя не криеше от себе си, че ако Дик знае, или по-скоро тъй като вече знае, и той страда. Повтаряше си, че тя е жена с въображение, която не се отдава на сляпата страст и не новото, не различното я влече към Греъм. Повтаряше си, че повикът на плътта в случая играе съвсем второстепенна роля. Дълбоко в сърцето си разбираше, че е безумна, че предизвиква съдбата, че всичко това ще изведе до край, страшен за един от тях или за тримата заедно. Но ней се нравеше лекомислено да пърха над дълбоката бездна, без изобщо-да мисли за нея. Останала сама пред огледалото, поклащаше глава и с шеговит укор си казваше: „Ах ти, хищница! Хищница такава!“ А когато допускаше да се замисли по-надълбоко, признаваше, че Бърнард Шоу и мъдреците от мадрьоновата гора бяха все пак може би прави, като насочваха жлъчните си стрели срещу хищническите склонности на жената.
Отхвърляше мисълта на Дар Хиал, че жената е несполучливият опит на природата да създаде мъж, но неведнъж се замисляше над думите на Оскар Уайлд: „Жената напада чрез неочаквано и необяснимо отстъпление.“ Не беше ли нападнала Греъм с тази тактика? — питаше се тя. За нея самата бяха неочаквани и необясними досегашните й отстъпления. Щяха ли да последват нови? Той искаше да замине: със или без нея, но искаше. И все пак тя успяваше да го задържи. По какъв начин? С неизречени обещания за нови отстъпки? Със смях прогонваше мислите си за бъдещето и живееше само с мимолетния момент на настоящето, грижеше се за красотата си, искаше да бъде в добро настроение и обаятелна, да сияе от щастие, да живее тъй интересно и трепетно, както не бе и мечтала.
ГЛАВА XXVII
Но когато мъж и жена живеят под един покрив, трудно е да спазват строго разстояние помежду си. Незабелязано Паола и Греъм се приближаваха. От продължителните погледи и докосване на ръцете не беше дълъг пътят до позволените ласки и най-сетне се случи така, че те се озоваха един другиму в прегръдките и устните им се сляха в целувка. И този път Паола не пламна гневно, както първия път, а каза твърдо:
— Не трябва да си отивате.
— Не мога да остана — отвърна Греъм за хиляден път. — О, целувал съм скришом зад вратите и нося греха за всички останали глупости от подобен род — призна той. — Но тук нещата се различни — имам работа с вас и с Дик.
— Казвам ви, че все ще се намери някакъв изход, Евън.
— Тогава елате с мен, така сами ще намерим изход. Да заминем още сега.
Тя настръхна.
— Спомнете си — уговаряше я Греъм — какво каза Дик оная вечер, когато Лео влезе в битка с драконите, че ако Паола, собствената му жена, избяга, той би казал: „Бъдете щастливи, деца мои.“
— Затова ми е тъй трудно, Евън. Той е благородно сърце. Вие добре го назовахте. А сега? Забелязвате ли как се държи сега? Той е тъй нежен, както говореше оная вечер, че ще бъде… Искам да кажа нежен с мен. А има и още нещо. Забелязали ли сте, че…
— Той вече знае?… Казал ли е нещо? — прекъсна я Греъм.
— Нищо не е казал, но уверена съм, че знае или се досеща. Наблюдавайте го само. Не желае да се състезава с вас…
— Да се състезава?
— Да, именно. Не иска да се състезава. Спомнете си вчера на нашето „родео“. Когато пристигнахме с цялата компания, заварихме го да обяздва диви мустанги. Но веднага престана и се оттегли настрана. А в обяздването на диви коне той няма равен на себе си. Вие също опитахте силите си. Откровено казано, справихте се добре, но изобщо не можете да се мерите с него. Но той не искаше да покаже превъзходството си. За мен това е достатъчно доказателство, че той е отгатнал всичко.