Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— Часът е пет, слънцето преваля на небосклона — каза той, като скочи на крака и се наведе към нея да й помогне да стане.
— Много добре ми подейства разходката — как хубаво си починах — каза тя, като се запътиха към конете. — Очите ми сега са по-добре. Хубаво, че не се опитах да ти чета.
— Хей, прасенце такова — заплаши я Дик тъй безгрижно, сякаш нищо не куцаше между тях двамата. — Само да си посмяла да прочетеш без мен един-единствен ред от Гайен. Трябва да го прочетем заедно. Дигни ръка и се закълни във Всевишния…
— Заклевам се във Всевишния — рече послушно тя.
— Или нека магарета танцуват на гроба на баба ти…
— Или нека магарета танцуват на гроба на баба ми — повтори тя тържествено.
На третата сутрин, откак Гръм бе заминал, Дик нарочно направи така, че при него беше завеждащият кравефермата, когато в единадесет часа Паола надникна през вратата и подвикна своето „Добро утро, весели Дик“. На обед спасиха положението Мейсънови, които пристигнаха с няколко коли и цяла тълпа младежи. Така Паола се осигури и за следобеда, а дори за вечерта, както забеляза Дик, защото тя ги задържа на бридж и танци.
Но на четвъртата сутрин, когато Греъм трябваше да се завърне, в единадесет часа Дик бе сам в работната си стая. Приведен над бюрото, той подписваше писма, когато чу, че Паола влиза на пръсти при него. Без да вдигне глава, той продължи да подписва писмата, но се бе превърнал цял в слух. Чуваше само лекото шумолене на коприненото й кимоно. Усети, че тя се навежда над него, и затаи дъх. Но след като леко го целуна по косата и изрече своето „Добро утро, весели Дик“, тя отбягна ръката, която жадно се протегна към нея, и със смях изчезна. Освен че бе разочарован, поразило го беше щастливото й лице. Тя тъй зле умееше да прикрива настроенията си, че очите й светеха в радостно очакване като на дете. А тъкмо днес следобед трябваше да пристигне Греъм и Дик не можеше да не свърже едното с другото.
Не пожела да провери дали тя е занесла пресен люляк в стаята на кулата, а на масата в присъствието на трима студенти от земеделския институт в Дейвис трябваше бързо да си измисли работа за следобеда, когато Паола подметна, че би могла да доведе Греъм от Елдорадо.
— Да караш ти? — запита Дик.
— Да, но с Дъди и Фъди — обясни тя. — Не ги свърта на едно място, иска ми се да поразтъпча и тях, и себе си. Разбира се, ако и ти искаш да се раздвижиш, ще те отведем, където кажеш, а за Греъм ще изпратим шофьора.
Дик се мъчеше да се убеди, че тя не очаква с тревога дали той ще приеме, или ще отклони поканата й.
— Бедните Дъди и Фъди ще обърнат нагоре петалата, ако днес следобед направят пробег колкото моя — засмя се той, като същевременно, си съставяше програма. — До вечерта трябва да измина сто и двадесет мили. Вземам спортната кола и ще се нагълтам с прах — пътят е неравен, сносен е само на отделни места. Не смея да те поканя. По-добре излез с Дъди и Фъди, както си намислила.
Паола въздъхна, но понеже беше лоша актриса, въздишката, с която трябваше да изрази неохотата си да се раздели с него, излезе като въздишка на облекчение.
— Далеч ли ще ходиш? — запита го с интерес и той пак забеляза колко оживено беше лицето й, колко щастливи и блестящи бяха очите й.
— Ще се понеса с колата надолу по реката, където работят другите — Карлсън настоява да си кажа мнението, — а след това нагоре към Сакраменто, отвъд Тийл слоу, за да се срещна с Уинг Фо Уонг.
— Кой пък, за бога, е този Уинг Фо Уонг, та трябва да отиваш чак при него? — попита тя засмяно.
— Много важна особа, мила моя. Натрупал е два милиона състояние само от картофи и аспержи в района на поречието. Ще му дам под наем триста акра в Тийл слоу. — Дик се обърна към тримата студенти от земеделския институт: — Тези земи се простират отвъд Сакраменто, на запад от реката. Ето ви добро доказателство, че в скоро време ще има глад за земя. Когато ги купих, това бяха обрасли с тръстика блата и старите поселници от областта много ми се смяха. Трябваше да закупя дори и десетина ловни резервата. Излезе ми средно по осемнадесет долара на акър, а не беше много отдавна.
Знаете какво значи мочурливо място, обрасло в блатни треви. За нищо не го бива, освен може би за развъждане на патици или за пасище в сушав сезон. Дадох по триста долара на акър за дренаж и пресушаване, включително за укрепяване на речния бряг. Сега сключвам десетгодишен договор със стария Уинг Фо Уонг. И срещу какъв наем, мислите? По две хиляди долара за акър. Самият аз не бих могъл да извадя повече, дори да я обработвам по най-интензивни методи. Тези китайци са истински вълшебници в градинарството и ненаситни за работа. Не признават осемчасов работен ден. Работят по осемнадесет часа. И последният кули участвува в предприятието и получава микроскопична част от приходите. По този начин Уинг Фо Уонг заобикаля закона за осемчасовия работен ден.