Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Но чуйте още: не сте ли забелязали, че напоследък, когато кажете нещо, той никога не възразява. А има навика да оспорва и поставя под въпрос всяко нещо, за да провери верността му. Продължава да играе с вас билярд, защото на билярд сте по-добър. Готов е да се фехтува с шпага или рапира, защото там силите ви са равни. Но на бокс или борба няма да ви излезе.
— Да, в бокса и борбата е по-добър — промълви Греъм унило.
— Наблюдавайте го и ще разберете какво искам да кажа с това, че не желае да се състезава. Отнася се с мен като с лудо конче, отпуска ми юздите и ми дава възможност да забъркам, каквито каши поискам. За нищо на света не би ми попречил. О, вярвайте ми, познавам го. Оказва се на висотата на философията си. Прекрасно би могъл да поучи нашите мъдреци какво значи да прилагаш философията си в живота.
Не, не, чуйте — продължи тя припряно, когато Греъм поиска да я прекъсне. — Имам да ви кажа още нещо. Има тайна стълба, която води от библиотеката към работния кабинет на Дик. Използваме я само той, аз и секретарите му. Като я изкачите, излиза точно пред неговата стая, а наоколо са полици с книги. Току-що идвам оттам. Исках да отида при него, но чух гласове. Говореха по работа за чифлика. Помислих си — сигурно скоро ще го оставят сам. И реших да почакам. Наистина говореха по работа, и то за чифлика, но беше тъй интересно, тъй „показателно“, както би се изразил Хенкок, че останах да подслушвам. Искам да кажа, че беше показателно за характера на Дик.
Мъмреше жената на един от работниците. Навсякъде, където живеят повече хора, както тук, такива неща се случват. Ако я бях видяла, те бих я познала, а и името й нищо не ми говори. Надълго и широко описваше неприятностите си, когато Дик я прекъсна. „Да оставим всичко това — каза той. — Едно искам да знам — вие насърчавахте ли Смит да ви задиря?“ Името му не е точно Смит, но това няма значение. Той е един от нашите надзиратели и е на служба при Дик от осем години.
„Ах, не, сър — чух я да отговаря. — Още първия път, когато ме видя, започна по всевъзможни начини да ме задиря. Винаги гледах да го отбягвам. При това мъжът ми има буен нрав, а не искам да загуби мястото си тук. При вас е почти цяла година и досега против него не е имало оплакване, нали? Преди да дойдем тук, дълго време беше без постоянна работа и наистина трудно преживявахме. Не е виновен той. Не пие, той никога…“
„Добре, добре — прекъсна я Дик. — Работата и навиците му нямат нищо общо с въпроса. Вие сигурна ли сте, че никога не сте давали повод на Смит да ви задиря?“
Тя бе тъй сигурна, че цели десет минути продължи да описва най-подробно как Смит я преследвал. Имаше приятен глас — плах, нежен и женствен — сигурно е красива. Едва се сдържах да не надзърна. Исках да я видя как изглежда.
„А вчерашната история? — каза Дик. — Разбраха ли всички за нея? Искам да кажа, знаят ли за това други хора освен вашия съпруг и Смит. Стана ли такъв скандал, че да разберат всички съседи?“
„Да, сър. В края на краищата той няма право да влиза при мен в кухнята. При това мъжът ми не му е подчинен. Той ме прегърна и се опитваше да ме целуне, когато мъжът ми влезе. Мъжът ми е избухлив, но не е тъй силен. Мистър Смит би се справил с двама като него, затова мъжът ми извади нож, а мистър Смит му сграбчи ръката и започна бой из цялата кухня. Разбрах, че ще стане убийство, изтичах навън и нададох вик за помощ. Съседите бяха вече чули виковете и шума от борбата. Мъжът ми и Смит бяха обърнали печката, счупили прозореца и вътре бе пълно с дим и пепел, когато съседите влязоха да ги разтърват. Нищо не съм сторила, за да заслужа такъв срам. Вие знаете какви езици имат жените …“
Тук Дик я прекъсна, но изминаха още пет минути, преди да се отърве от нея. Големият й страх бил да не би мъжът й да загуби мястото си. Продължих да чакам, защото разбрах, че Дик не е казал последната си дума. Не бе взел окончателно решение и се досещах, че идва ред на надзирателя да бъде мъмрен. И наистина след това влезе той. Много ми се искаше да го видя. Но можех само да слушам отвън.
Дик започна направо. Описа му сцената и скандала и Смит призна, че наистина се вдигнала голяма олелия.
„Тя твърди, че не ви е давала повод да я задиряте“ — каза след това Дик.
„В такъв случай тя лъже — отговори Смит. — Тя хвърля такива погледи, че просто предизвиква. Още от самото начало започна да ме гледа така. А вчера сутринта отидох в кухнята, защото направо тя самата ме покани. Не мислехме, че ще дойде мъжът й. Но щом го видя, тя започна да се дърпа и да се бори с мен. Ако казва, че не ми е давала повод…“