Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— А вие, мадам? Какво е мнението ви за Аски и поклонническото му пътуване? — Погледът на Хенри сякаш се мъчеше да проникне в главата й.
Сега трябваше да бъде много внимателна. Всичко зависеше от дипломатичността й, от грижливия подбор на думите.
— Аски постъпи необмислено, ваше величество — отговори тихо тя. — Аз съм на мнение, че трябва да уважаваме пламенната вяра — но мистър Аски искаше единствено да предизвика бунтове и да се сдобие с власт, не да последва сърцето си.
Дълбоко в себе си тя помоли за извинение нещастника, който беше загинал от жестока смърт заради вярата си, но ако искаше да избегне подобна съдба, беше длъжна да го стори.
Кралят кимна замислено.
— Вече не ме е грижа за Аски и бунтовете му. Той си плати за предателството. — Погледна първо Кромуел, който изглеждаше безкрайно разочарован, след това се обърна към Хю. — Значи вие, лорд Хю, вярвате, че дамата не е убила нито един от съпрузите си?
— Да, ваше величество. И съм готов да се оженя за нея, за да се убедите, че съм прав!
Всички присъстващи шумно поеха въздух. Епископът скочи и намести шапката си. Пазителят на печата ахна изненадано, после по лицето му се изписа ожесточение. Минаха секунди, докато възстанови обичайното си равнодушие. Кралят се приведе напред и очите му засвяткаха с предишната веселост.
— Е, Хю дьо Босер, това е невероятна проява на доверие. Значи не се боите нито от отрова, нито от магьосничество, даже от остър нож в мрака? — Той се изсмя гърлено.
Хю погледна неподвижната Гуинивър, изправения й гръб, високо вдигнатата глава и отново си представи как беше изглеждала миналата нощ: отчаяна и въпреки това невероятно смела.
— Няма от какво да ме е страх, ваше величество — отговори спокойно той.
— Ами тогава… — Кралят се обърна към Гуинивър: — Сега е ваш ред, милейди. Какво ще кажете за предложението на лорд Хю?
19.
— Магьосничество! Тази жена е вещица! — изрева архиепископът и посочи обвинително Гуинивър. — Тя е омагьосала и Хю дьо Босер!
След миг тишина Хю избухна в смях. Дълбок, развеселен смях. Застанал в средата на залата, сложил ръце върху парапета пред мястото си, той се смееше и сините му очи, устремени към лицето на епископа, святкаха развеселено. След малко към смеха му се присъединиха и други мъже. Представата, че този трезв, грамаден воин, който излъчваше сила и безстрашие, както физическо, така и духовно… дори само мисълта, че Хю дьо Босер би могъл да попадне под магията на една жена, пък била тя и вещица, беше просто абсурдна. Мрачната сериозност, която дотогава цареше в залата, се разтвори в смях.
Томас Кромуел, който неспокойно гладеше брадичката си, стисна тънките си устни с такава сила, че те почти изчезнаха. Погледът на краля се местеше от епископа към пазителя на печата. Очевидно Негово величество не можеше да скрие злобната си радост от поражението на двамата си верни люде. За него беше невероятно удовлетворение да види как интригата на най-високопоставените мъже в кралството претърпя неуспех.
— Мога да ви уверя, милорд епископ, че лейди Малори ни най-малко не ме е омагьосала — заяви Хю. — Прекарах почти два месеца с нея и не съм сляп за грешките й. Тя е дръзка и своенравна, изказва рязко мненията си и ръководи имотите си като мъж — но тези грешки не я правят нито вещица, нито убийца. Освен това нямам намерение да я оставя да ми диктува условията на предбрачния договор, засега дори не смятам да сключваме такъв договор. Но аз вярвам в нейната невинност и добродетел. И се съмнявам, че някой в тази зала ще се възпротиви, като кажа, че тя е много красива и всеки мъж би се гордял да я има за съпруга.
— А когато към красотата се прибави богатство, изкушението става непреодолимо — добави развеселено кралят. — И аз не виждам тук никакво магьосничество. Ние разбираме много добре желанието ви да се ожените за дамата, лорд Хю… щом сте сигурен, че няма да ви сполети участта на предшествениците ви. — Кралят вдигна едната си вежда, а Хю се ограничи с поклон като отговор.
Кралят отново поглади брадата си. Всички зачакаха напрегнато отсъждането му. Той формулира присъдата си замислено и почти като въпрос.
— Както стана ясно, би трябвало да оневиним дамата по всички точки на обвинението…
По залата премина неясен шепот и завърши с обща въздишка на облекчение. Хю усети, че устата му е пресъхнала, а тилът му се е сковал, след като дълго беше стоял изправен и неподвижен. Той бе спечелил… но на каква цена?