Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Целувката на черната вдовица
Целувката на черната вдовица - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Целувката на черната вдовица

Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:

Англия по времето на крал Хенри VIII. Хубавата като картинка лейди Гуинивър се намира в доста деликатна ситуация: овдовяла за четвърти път, тя не може да убеди обществото, че не е убийца на мъжете си. Никой не вярва в невинността й и затова всички се надпреварват да предупреждават новия претендент за ръката й сър Хю Босер за надвисналата опасност. Но още от първия поглед сър Хю е омагьосан от красивата и магнетична дама и не може да устои на целувката на „черната вдовица“.
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 156
Перейти на страницу:

За момент Гуинивър загуби самообладание. Защо пазителят на печата не беше изрекъл това обвинение при първия разпит? Естествено внезапното обвинение имаше за цел да я обърка, да разклати защитната й тактика пред лордовете. Но тя беше подготвена и за тази възможност.

Гуинивър погледна лорд-пазителя на печата с лека усмивка.

— Простете, милорд. Нали не искате да кажете, че съм фалшифицирала документа? Та той носи печата на нотариус.

Тук думата отново взе епископ Гардинър и тонът му издаваше безумен фанатизъм.

— Вижте, мадам, ние всички тук изпитваме голямо уважение към разума и рафинираността ви и знаем, че умеете да намирате средства и начини да се доберете до печата на нотариус, когато ще ви е от полза.

— Възразявам категорично, милорд епископ. Аз познавам законите, но не ги използвам за измама. Нямате основание за това обвинение.

Възцари се задъхана тишина, изпълнена със странно напрежение. Гуинивър продължи с укрепнал глас:

— Може би талантите, които притежавам, са рядкост, но фактът, че съм жена, още не означава, че нямам разум. — Този път не спомена лейди Мери. — Само лорд Хадлоу, вторият ми съпруг, предпочете да не изпуска от ръцете си управлението на собствените си имоти.

— Неговите собствени имоти? — повтори подигравателно пазителят на печата. — Значи само на неговите имоти. При съставянето на брачните договори не сте отстъпвали на съпрузите си нищо от имуществото на предшествениците, така ли, мадам?

— Това е обичайна практика, когато вдовец се жени отново. Новата му жена получава издръжка, която е горе-долу колкото зестрата й.

— Но вие, мадам, сте вдовица, а не вдовец!

— Това е очевидно, милорд!

Кралят се раздвижи неспокойно на стола си, от пейките на зрителите се чу шепот.

Хю отчаяно затвори очи. Какво си въобразяваше тя? Процесът се водеше на живот и смърт. Нали я беше посъветвал да си държи езика зад зъбите! Защо ли се беше мъчил да я вразуми?

— Ще позволите ли да ви напомня, мадам, че се намирате в присъствието на Негово величество краля и на най-видните лордове в кралството — отбеляза лорд-пазителят на печата, присви очи и навлажни с език тънките си устни.

Гуинивър подбра думите си с особено внимание.

— Далеч съм от мисълта да проявя неуважение, лорд Кромуел — но не виждам защо фактът, че съм жена, се използва в моя вреда. Просто постъпих така, както мъжете постъпват в подобни ситуации.

— Мъжете не убиват жените си, за да си присвоят богатството им — процеди епископът.

— Няма доказателства, че съм извършила убийство — отговори спокойно Гуинивър. — Няма свидетели, няма улики, които биха оправдали подобно обвинение. — Много й се искаше да погледне през рамо и да намери Хю между всички, които я зяпаха любопитно — но успя да устои на изкушението.

— Обстоятелствата допускат подобно заключение — отбеляза студено Кромуел.

— Аз се осмелявам да твърдя, милорд Кромуел, че вие сте запознат с капаните на така наречените уличаващи обстоятелства не по-зле от мен — отговори Гуинивър. Тя можеше да проведе правен спор с най-добрия адвокат на страната… докато Хю не съобщеше доказателствата си, базирани върху лъжите, които му бяха наговорили. Неговите улики щяха да натежат и да унищожат всичките й правни аргументи.

Лорд-пазителят на печата се наведе над масата и я посочи с пръст.

— Вие сте надживели четирима съпрузи. Всички са починали от внезапна смърт. Всеки от тях ви е оставил като значително по-богата вдовица от предишния. Аз изхождам от предпоставката, че сте планирали всяка женитба и всяка смърт, за да се сдобиете с още богатство и да завладеете почти цялото графство Дербишайър. — Той се облегна назад, като че нямаше какво повече да се каже.

Гуинивър обходи с поглед мъжете насреща си. Кралят я наблюдаваше равнодушно, мъжете около него също не изглеждаха особено заинтригувани. Очевидно процесът беше в ръцете на епископа и пазителя на печата.

Като че за да потвърди опасенията й, думата взе епископът.

— А аз твърдя, мадам, че сте използвали магьосничество, за да си намерите богати съпрузи. Не мога да знам дали сте използвали магия, за да ги убиете, но само магия би ги накарала да се съгласят с вашите изисквания.

— А аз отхвърлям обвиненията ви, милорд! — Гуинивър се изправи с голямо достойнство. Вече нямаше какво да губи. Ей сега щяха да извикат Хю да свидетелства и тогава всичко беше загубено. Но докато все още имаше думата и мъжете я гледаха колкото уплашено, толкова и с възхищение, трябваше да се защитава.

— Капиталът на жената, милорд, е само лицето й, фигурата, очарованието й. Жената трябва да бъде привлекателна за мъжете, ако иска да има най-необходимото като храна, покрив над главата и огън в огнището. Тя трябва да използва даденото й от природата, за да оцелее. Защо наричате това магьосничество?

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)