Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Аз обаче се съмнявам, милорд епископ — отговори замислено Кромуел. — Тя е интелигентна жена и е много красива — но не е вещица. Според мен е изучила законите само за да се обогати. И със сигурност е убийца. — Той вдигна рамене. — За съжаление нямаме доказателства, пък и тя си намери нов съпруг. Но аз въпреки това ще получа от нея онова, което искам.
Епископът го погледна остро.
— И как ще го постигнете, Томас, след като кралят й даде благословията си?
Кромуел се усмихна с тесните си устни и отговори с един от любимите си цитати.
— Има много начини да се одере една котка, епископ Гардинър!
Докато вървяха по коридорите и дворовете на палата Уестминстър, Гуинивър мълчеше. Не каза нищо и когато се качиха в лодката. Бледото слънце на късния септември беше високо в небето. Сутринта, когато се бе събудила в леглото на Хю, то беше само бледо петно на хоризонта — споменът за нощта я накара да потрепери. Все още го усещаше по кожата си, по сладостната тежест в крайниците си.
Когато Хю и Гуинивър тръгнаха за Уестминстър, момичетата още спяха — питието на Тили продължаваше да действа. Тя целуна топлите им личица и безмълвно им каза сбогом. Сега неволно ускори крачка, копнееща да ги види отново, да ги прегърне, да ги увери, че вече нямат причини да се страхуват, че всичко ще бъде добре. Щом бракът с Хю и загубата на независимостта й бяха цената за собствения й живот и този на децата, тя щеше да я плати и да скрие дълбоко в себе си възмущението от начина, по който се бе отнесъл с нея. Знаеше, че Хю няма да лиши дъщерите й от полагащата им се зестра, макар че сигурно щеше да му хареса да направи майка им зависима от своето благоволение и доброта.
Лорд Хю й подаде ръка и й помогна да се качи в лодката, която чакаше на водната стълба. Ръката й в кожена ръкавица едва докосна неговата. Без да каже дума, тя се настани на тясната пейка. Той седна срещу нея, също без да говори, и устреми поглед напред.
Двамата гребци налегнаха веслата и лодката много бързо стигна до Блекфриарс. Гуинивър бе вдигнала лице срещу мекото слънце и вдишваше дълбоко разнообразните миризми, които се носеха от реката и от двата бряга. Воня на гниещо месо и зеленчуци, на човешки изпражнения, на застояла вода, риба и гъста черна тиня. Понякога до тях достигаше и миризма на прясно печено, най-вече когато на брега се появяваше уличен търговец с таблите си. От една градина повя аромат на късни рози. Цветовете бяха много по-ясни и ярки от вчера. Градската глъчка ехтеше като музика в ушите й. Миризмите, макар и не особено приятни, й бяха толкова скъпи, че дишаше с пълни гърди и не можеше да им се насити. Тя беше жива — и свободна.
Хю я наблюдаваше крадешком. Разбираше чувствата й. Но много скоро, след като първото облекчение отлетя, тя щеше да го попита защо я беше излъгал, а той все още не знаеше отговора си. Докато не изрече онези думи, сам не знаеше, че иска да я оправдае. Вярно, самозащитата й го беше развълнувала, но това още не означаваше, че е готов да даде лъжливи показания…
Той я обичаше, желаеше я, изпитваше към нея дълбока и трайна страст. Но не беше убеден в невинността й. Въпреки това излъга, за да я защити.
Естествено и парите играеха роля. Дали мотивът му беше чисто материален? Не вярваше в това. Онова, което искаше за Робин, и без това щеше да стане негово притежание, тъй като лорд-пазителят на печата беше обещал да конфискува имотите на Гуинивър Малори и да му даде полагащата му се част. Но в брачния договор той възнамеряваше да поиска много повече и да настои на стария закон, според който жената трябваше да предаде цялото си имущество в ръцете на съпруга си.
Естествено той никога нямаше да остави Гуинивър да води мизерен живот — но в никакъв случай нямаше да се подчини на финансовите условия, които тя щеше да се опита да му наложи. Той не беше от онези нещастни глупци, които падаха в мрежите на женските интриги. Гуинивър много скоро щеше да разбере, че новият й съпруг се различава твърде много от предишните.
Богатството й щеше да осигури на Робин място в света, което момчето заслужаваше, да му даде възможност да направи кариера в двора. Колкото и да обичаше тази жена, той не можеше да й позволи да си играе с него. Връзката им трябваше да бъде нещо повече от страстни любовни нощи и нежно приятелство. Той имаше право на богатството й — и юридическо, и морално!
Лодката спря пред водната стълба в Блекфриарс и Гуинивър слезе на сушата без чужда помощ, докато Хю се разплащаше с гребците. Застанала на мокрите стъпала, обкръжена от много хора, тя вкуси съвсем съзнателно радостта от подарения й живот. Струваше й се, че чува веселото гласче на Пипа и мекия, нежен глас на Пен. Без да чака Хю, тя забърза по познатия път към къщата му.