Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Е, лейди Гуинивър, какъв е вашият отговор на предложението на лорд Хю? — попита кралят.
Гуинивър, останала бледа и трепереща на стола си, се намираше в шоково състояние. В сърцето й бушуваше буря от чувства, които предизвикваха замайване. Изпитваше толкова силно облекчение, че се бе спасила, че не беше в състояние нито да мисли, нито да говори. Все опитваше да разбере какво бе казал Хю. Защо я беше спасил? Заради нея бе излъгал. Човек с чувство за дълг и твърди убеждения, с ясно изразено чувство за чест, а днес бе дал фалшиви показания заради нея — макар да не беше убеден в невинността й, както тя знаеше дълбоко в себе си. Дори в минутите на страст беше усещала съмненията му.
Мислите се надпреварваха в главата й и тя изобщо не осъзна, че гледаше втренчено краля, без да продума. Хю я бе спасил, защото искаше богатството й. Нямаше никакво намерение да подпише съставен от нея договор, искаше сам да диктува условията. Женитбата за него щеше да спаси живота й… с цената на независимостта й!
Но нима имаше избор? Хю беше единственият. Острият ум и юридическите аргументи бяха безсилни. Хю дьо Босер беше уважавана личност, искреността и чувството му за справедливост бяха неоспорими и никой нямаше да посмее да се усъмни в свидетелските му показания.
Той щеше да се ожени за нея и да я спаси от смърт с цената на независимостта й.
— Мадам, вие май изгубихте ума и дума — проговори нетърпеливо кралят и в очите му светна раздразнение.
Господи! Тя наистина нямаше избор! Гуинивър си заповяда да подреди мислите си и да раздвижи езика си. Изправи се бавно и изрече с леко треперещ глас:
— Извинете, ваше величество, но предложението на лорд Хю дойде твърде неочаквано. Простете, ако с мълчанието си неволно съм изразила неблагодарност. Истината е друга. Толкова съм ви благодарна, че ми липсват думи!
— О, как добре го казахте! — Кралят засия. Когато беше в добро настроение и бе проявил великодушие, светът ставаше най-приятното място и той с удоволствие използваше властта си, за да прави хората щастливи. Дамата му харесваше, дъщерите й бяха чудесни хлапета, милички и толкова искрени в благодарностите си. Освен това беше намерил начин да даде богатство на лорд Хю, без да бръкне в собствения си джоб. О, да, с удоволствие щеше да използва властта си за такова добро дело.
— Значи приемате предложението за женитба, милейди?
Хю трепереше от страх. Въпреки думите на благодарност, които беше произнесла, той изобщо не беше сигурен, че Гуинивър ще приеме предложението му. Беше готов да повярва, че своенравието й ще победи и този път. Дай боже интелигентността, инстинктът за самосъхранение и страхът за децата да я предпазят от фаталната стъпка, помоли се искрено той.
— Да, ваше величество, приемам — отговори високо и ясно Гуинивър и Хю въздъхна облекчено.
Хенри плесна с ръце и се изправи тромаво. Спря за секунди, за да провери дали раната на крака му ще запулсира, но като не усети болка, заяви с усмивка:
— След два дни ще се венчаете в параклиса на Хамптън. Кралицата ще се радва лично да присъства на сватбата.
Негово величество беше доволен. Предстоящата сватба щеше да развесели Джейн, чиято напреднала бременност я правеше раздразнителна и мрачна.
— Два дни ще стигнат за съставяне на договорите. — Мрачният лорд-пазител на печата бе удостоен с окуражително кимване. — Томас, вие ще се погрижите всичко да стане бързо и според закона.
С тези думи кралят напусна Стар Чеймбър. Късата наметка, която висеше от масивните рамене, се развяваше широко при всяка крачка.
Лордовете бяха станали заедно с краля си и изчакаха гологлави, докато пазачът затвори вратата зад него.
Пазителят на печата погледна втренчено Гуинивър, която стоеше насред залата с бледо лице и безмълвна.
— Кралят ви удостои с велика милост, мадам — проговори ледено той. — И ви дари нов живот. — Той сведе поглед към документите на масата, движейки беззвучно устни; само епископът чу каква беше последната му дума: „засега“.
Хю излезе от редицата пейки и се поклони церемониално пред неподвижната фигура.
— Мадам, процесът срещу вас приключи. Желаете ли да се оттеглите?
Това беше заповед, облечена в учтиви изрази. Гуинивър го разбра веднага. Сведе глава в знак на съгласие, улови се за ръката му и напусна залата, без да погледне обвинителите си.
Лорд-пазителят на печата погледна епископ Гардинър и застана така, че да го скрие от напускащите залата лордове.
— Тази жена е виновна — изсъска злобно духовникът. — Аз подушвам вещиците отдалече! Сигурен съм, че е омагьосала и Хю дьо Босер, както е постъпила и с другите си съпрузи.