Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Хю я догони само след минути. Разбираше бързането й и не й се сърдеше. Но я спря за малко пред портата на дома си.
— Гуинивър!
Тя спря, стресната от тона му.
— Не е ли по-добре да поговорим, когато останем насаме? — попита меко тя. — Искам да видя децата си!
Хю протегна ръка да я помилва, но не посмя. Желанието му беше да разбере какво изпитваше тя към него в този миг, да съживи поне частица от предишната близост, преди децата да я обсебят изцяло. Но разбра, че сега това не беше най-важното, че трябваше да отстъпи пред децата. Това беше естественото желание на една майка. Затова кимна безмълвно, само вдигна ръката й и я сложи върху своята, за да изминат оставащите няколко метра заедно.
Той отвори вратата и я пусна да мине първа. След ярката дневна светлина очите й трябваше да свикнат с полумрака.
— Мамо… мамо! — Пипа скочи от пейката пред камината, където се беше сгушила с котенцето си. Лунна светлина измяука възмутено, когато се озова на пода, но детето не й обърна внимание, а се хвърли в прегръдката на майка си. — Пен… Пен, мама е тук! Не са я затворили! Мама си дойде! — Последните й думи прозвучаха задавено, защото зарови главичка в полите на майка си.
Гуинивър се наведе и я вдигна на ръце. Притисна я до гърдите си и опря слепоочието си в топлата детска бузка, помилва русата главица, вдъхна жадно лекия аромат на ванилия.
— Вече всичко е наред, мила моя — пошепна успокоително тя. — Пак съм при вас.
Бързайки да стигне при майка си, Пен, чието лице беше мокро от сълзи, а очите й бяха силно зачервени, едва не падна по стълбата. Тя се вкопчи в талията на Гуинивър и майката коленичи и постави Пипа на крачетата й, за да прегърне и двете.
— Вече всичко е наред — повтори тихо тя и очите й се напълниха със сълзи. Стиснала здраво зъби, за да не се разплаче, тя притискаше двете си деца и си мислеше, че за малко не ги беше загубила завинаги… че може би нямаше да ги види как порастват, че никога вече нямаше да чуе смеха им или да им се скара за детските пакости.
В никакъв случай не биваше да мисли за това. Сега не беше време за плач и слабост. Не и сега, след като пред съда се бе държала толкова смело.
Ала радостта и облекчението след преживения ужас бяха наистина неописуеми.
— Защо плачеш, мамо? Не бива да плачеш. — Пен помилва очите на майка си и изтри сълзите, които вече течаха неудържимо. — Да не си болна, мамо?
— Нали каза, че вече всичко е добре — захълца и Пипа, сгушена в прегръдката на майка си, сякаш искаше да се скрие в нея. — Моля те, не плачи!
— Плача, защото съм щастлива — отговори с пресекващ глас Гуинивър и се опита да изтрие очите си с лявата ръка. — Трябва ми кърпичка.
— Заповядай. — Хю се наведе и й подаде своята.
— Благодаря. — Тя изтри очите си, отдели се внимателно от децата и се изправи. — Никога не съм плакала — проговори едва чуто тя. — Нито сълзичка. Това ми е за пръв път.
— Знам, знам — отговори също така тихо той и нежно помилва мократа й буза.
Макар да не се отдръпна от беглата милувка, тя не му отговори нито с очи, нито с ръка. Все пак знаеше, че съчувствието и разбирането му бяха искрени. Двамата имаха да уредят твърде много неща и тя не можеше просто да падне благодарна в обятията му. Видя, че в залата бяха влезли Тили, магистърът, Грийни и Кроудър и чакаха отстрани с напрегнати, страхливи лица.
Обърна се към тях и им протегна ръце.
— Скъпи мои — прошепна развълнувано тя, после поздрави всеки поотделно.
— Наистина ли всичко свърши, детето ми? — попита Тили и избърса очи с края на бонето си.
— Има още някои неща да се уредят, но вече не съм в опасност — отговори Гуинивър: — А вие ще останете с мен и момичетата, разбира се, ако не предпочитате да се върнете в Малори Хол.
— Я не говорете глупости — изсъска сърдито Грийни. — Където сте вие, милейди, там сме и ние.
— Много ви благодаря — усмихна се през сълзи тя. — Защото се нуждая от вас повече от всякога. — Стисна отново ръцете им и се обърна към децата. Грийни и Кроудър излязоха, но магистърът и Тили останаха, макар и в дъното на залата.
Пен и Пипа гледаха майка си с обожание.
— Ти си щастлива, защото всичко свърши добре — обобщи Пен. — Затова се разплака.
— Да, затова.
— И аз съм щастлив, че всичко завърши добре, мадам — проговори сковано току-що появилият се иззад стълбата Робин, който отчаяно се мъчеше да скрие чувствата си зад мъжка сдържаност. Сцената го беше развълнувала до сълзи. Слава богу, лорд Хю беше успял да обърне процеса в полза на лейди Гуинивър. За момчето нямаше съмнение, че дамата дължеше освобождаването си именно на баща му.