Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Тя се изсмя кратко и безрадостно.
— Когато една жена притежава повече от средното ниво разум и знания, тя влага и тях в усилията си да оцелее. Защо единствената дума, която намирате за тази борба за оцеляване, е магьосничество? Няма магьосничество, милорди! Аз използвам само дадените ми от господа женски прелести и разума си, за да осигуря своето и на дъщерите си бъдеще. Жена, която не умее да спечели сърцето на един мъж и да го направи свой съпруг, заслужава само съжаление, защото й липсва привлекателност и воля за оцеляване. Не можете да отречете това, милорди! — Тя отново ги обходи с поглед, в който този път се четеше неприкрито презрение.
— За съжаление представата за жената, оценяваща я само по външността, пренебрегва факта, че и тя е човек. Аз признавам вината си, че поставих под въпрос този начин на мислене, освен това се признавам за виновна, че се постарах да опазя себе си и дъщерите си от такова неуважение. Това е единственото, в което мога да бъда обвинена: аз се смятам за равностойна на всеки мъж! — Тя седна отново и скръсти ръце в скута си.
Кралят поглади червеникавата си брада. Епископът я посочи с пръст и заяви триумфално:
— Еретичка! В Светото писание е казано, че жената трябва да се покорява на своя съпруг и господар, както той е подчинен на бога. Вие се противопоставяте на повелите на църквата.
— Не, милорд, аз не съм еретичка, а просто изказвам мнението си: то е, че се смятам за равностойна на всеки мъж. Приемам, че има много хора, които не споделят това мое убеждение. — Тя спря за миг, но не можа да се сдържи и заключи: — А в известни области, милорд, смятам, че превъзхождам много мъже.
Най-после и кралят взе думата.
— За бога, мадам, много се изсилихте!
Гуинивър стана и направи реверанс.
— Аз не принуждавам никого да сподели мнението ми, ваше величество. То е валидно единствено за мен. Освен това вярвам, че словото на църквата е отворено за много тълкувания. — Тя издържа безстрашно смаяния поглед на Хенри. Това беше предизвикателство лично към него — към мъжа, който тълкуваше по свое усмотрение повелите на църквата.
— Всемогъщи боже! — изгърмя той, скръстил ръце пред могъщите си гърди, и я огледа развеселено.
Хю задиша по-спокойно. Незнайно по каква причина днес кралят беше в прекрасно настроение и очевидно оценяваше по достойнство смелостта и искреността на Гуинивър. Естествено това великодушие можеше да се окаже краткотрайно. Болка в стомаха (кралят страдаше от язва), неприятен сърбеж — и негово величество щеше да се превърне в жестокия и дребнав тиран, а това беше втората му природа.
— Мисля, че трябва да престанете с тези пламенни речи, мадам. — Лорд-пазителят на печата се покашля сухо. — Значи оспорвате изнесените срещу вас обвинения?
— Точно така, милорд. — Гуинивър отново зае мястото си.
— Много добре. Тогава да се обърнем към доказателствата. Лорд Хю дьо Босер, разкажете ни какво открихте.
Гуинивър чу как Хю тежко се надигна зад нея. Отново устоя на изкушението да обърне глава. Усети тръпки в тила и косите й настръхнаха, докато чакаше разкритията, които щяха да я осъдят.
Хю застана пред обвинителите. Страстните й думи отекваха в главата му. Гуинивър имаше пълното право да се смята за равностойна на всеки мъж и той не можеше да я съди за това. Тя имаше пълното право да се възползва от дадените й от господа дарове, за да осигури бъдещето си. А сега това бъдеще беше в ръцете на няколко мъже, които изобщо не я познаваха. Самият той никога не бе поставял под съмнение този ред, но Гуинивър бе посяла съмнението в душата му. Виждайки неумолимото изражение на Кромуел и фанатичните очи на епископа, той разбра, че нямаше спасение.
Тя ли бе убила Стивън Малори?
Всъщност какво значение имаше това сега?
Босер се покашля и с отмерен тон разказа за пътуването си, как бе пристигнал в Малори Хол, как беше провел разследванията си.
— Както знаете, милорди, аз оспорвах правото на лейди Малори да притежава част от земите си. Сега обаче съм убеден, че братовчед ми Роджър Нийдхем действително е имал право да завещае тези земи на вдовицата си. Аз няма да оспорвам истинността на предбрачния договор.
— О! — Кромуел го изгледа пронизващо. — Е, това си е ваша работа, милорд.
— И аз така мисля — отговори спокойно Хю.
— Съчувствам ви — промърмори Кромуел. Хю се ограничи с крива усмивка.