Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Когато Роджър Нийдхем е паднал от коня си при лов на елени, лейди Гуинивър е била на легло с родилна треска. Не можем да я обвиним за смъртта му.
— Магьосничество — процеди ядно епископът.
— Не намерих нито един човек в цялата област, който да каже и една думичка за магия — възрази решително Хю. — Моите хора проведоха разследване в селата и между арендаторите. Не чухме дори слух за подобно нещо — точно обратното, въпросите ни бяха посрещнати с възмущение.
— Това не е доказателство за невинност.
— Може би, но не доказва и виновност — отговори спокойно Хю. — Третият съпруг на лейди Малори е починал от треската, която през онази година върлуваше в цялата страна. И при него не намерих нищо, което да ми се стори подозрително. В областта нямаше нито едно семейство, което да не е загубило поне един свой член при тази епидемия. — Той вдигна рамене. — Не виждам причини да предполагам нещо незаконно.
— Защо не помислите, че смъртта е била планирана точно по време на епидемията? — попита епископът и погледна Гуинивър с пламтяща омраза.
Хю отново реагира сдържано.
— Милорд епископ, вие можете да вярвате в каквото си искате — но си позволявам да се усъмня, че това е от полза за справедливостта или за църквата.
Епископът поглади избръснатата си брадичка и намести шапката си.
— Защо не казахте нищо за втория съпруг на лейди Гуинивър? Не разследвахте ли и неговата смърт?
— Той е бил улучен от стрела без отличителен знак. Станало е по време на лов, съпругата му е била с него. Гората е била пълна с хора, тъй като господарят е дал разрешение за свободен лов. Повече от вероятно е да е бил улучен от някой неумел стрелец — обясни спокойно Хю. — Естествено, че виновният не е посмял да си признае, защото е знаел, че ще бъде обесен. Но в никакъв случай не е била лейди Гуинивър.
Кромуел се намръщи заплашително.
— Тя може да е била подстрекателката.
— Прав сте. Но няма доказателства.
— Само че мотивът е налице. Обстоятелствата допускат такова заключение.
— Според всичко, което чух, лорд Хадлоу и съпругата му са били нежно привързани един към друг. Имат две деца. Лейди Малори е наследила от първия си съпруг значително богатство, а лорд Хадлоу е… как да кажа, най-бедният между съпрузите й — запъна се леко Хю, тъй като си припомни богатите находища на въглища и желязна руда, които Хадлоу беше оставил на жена си.
Той помълча малко и продължи:
— Хадлоу е бил известен с щедростта си и е направил много за арендаторите си. Жена му го е подкрепяла във всички подобни начинания и не се е възпротивила, когато той е завещал на слугите си големи суми и значителни имоти. Завещанието му е намалило значително собственото й наследство, милорди. Накратко казано, смъртта му й е донесла само нещастие, без да увеличи богатството й. След смъртта му тя е продължила с проявите на щедрост към бедните хорица в областта. Всичко това означава, че лейди Малори не е имала финансов мотив да убие втория си съпруг.
Гуинивър слушаше слисано. Ето какво беше научил онзи следобед в Матлок! Защо не й беше казал, че я счита за невинна за смъртта на Хадлоу? Вместо това беше допуснал тя да се измъчва от съмнения и почти да обезумее от тревоги, питайки се какви ще бъдат свидетелските му показания на процеса.
От друга страна обаче, тя беше премълчала пред него, че ненадейно е намерила предбрачния договор на Нийдхем. Бяха си играли на котка и мишка и никой не позволяваше на другия да погледне в картите му.
След всичко, казано от Хю, съдът беше длъжен да я оправдае за първите три смъртни случаи, но при Стивън…? Там беше капанът.
Тя затвори очи и извика в спомена си онази фатална вечер. Чу тежките, влачещи се стъпки на Стивън, дрезгавия глас на пияния мъж, който я обсипваше с ругатни. Видя как той се втурна към нея с вдигнат юмрук. По устните, в зъбите или в лицето — все едно му беше къде щеше да улучи. Тя протегна крак и…
— Лейди Малори?
Гуинивър стреснато отвори очи и осъзна, че се беше олюляла. Лорд-пазителят на печата я измерваше с остър поглед.
— Простете — прошепна тя.
— Вино за дамата — заповяда кралят. — Лицето й е необичайно бледо. Не искаме да припадне по време на разпита. Томас!
Кромуел чу укора в гласа на краля и стисна устни. Явно Хенри се беше поддал на едно от внезапните си настроения и изпитваше симпатия към лейди Малори. Първо я хвърли в Тауър, а днес слушаше безсрамията й с видимо одобрение — сега пък си играеше на кавалер! Като че ли този процес не беше и в негова материална изгода, не само на пазителя на печата! Само епископът не мислеше за материалните облаги, той търсеше единствено удовлетворение на фанатичните си наклонности.