Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Един прислужник излезе навън и скоро се върна с чаша вино. Подаде я на Гуинивър, която беше готова да откаже, но си помисли, че вече достатъчно е събудила недоволството на краля. Ако отблъснеше великодушния му жест, щеше да го обиди. Затова отпи малка глътка.
— Браво, виждам, че цветът се възвръща по бузите ви — оповести доволно кралят. — Продължавайте, Томас.
Кромуел се поклони и отново се обърна към Хю, който междувременно беше седнал. Той не виждаше лицето на Гуинивър, но бе усетил слабостта, която заплашваше да я надвие. Засега не можеше да направи нищо за нея. А така копнееше да я прегърне, да й даде своята сила.
Тя ли бе убила Стивън Малори?
Сега това нямаше значение.
— Какво ще ни разкажете за смъртта на лорд Малори, лорд Хю? Гуинивър дишаше бавно и равномерно, потискайки паниката си.
— Мисля, че знам малко повече, отколкото за смъртта на другите трима, лорд Кромуел.
— О, това е добре! — Пазителят на печата се отпусна назад. — Продължете.
— Лорд Малори често се е напивал. — Хю подбираше думите си много внимателно. Тъй като повечето присъстващи познаваха това състояние, сигурно нямаше да намерят в него нищо осъдително. — Той е бил грамаден мъж. Нерядко се е случвало да падне някъде и много трудно са го вдигали отново на крака.
— Бил ли е пиян вечерта, когато е паднал?
— Да. Имал е гости. Моят лейтенант говори с тях и всички се заклеха, че е бил пиян като никога досега. Жена му се е оттеглила рано. Както чух, тя се отвращавала от пиянството му и не се е страхувала да му го каже открито.
Чу се неодобрително мърморене. Гуинивър впери очи в позлатения таван.
— Гостите на лорд Стивън са останали с впечатлението, че тя не се е отнасяла към него с необходимото уважение… Всички твърдят, че е бил мъртвопиян, както и че се е ядосал на жена си.
— Нито един мъж не може да остане равнодушен, когато съпругата го излага пред гостите му — отбеляза един от лордовете.
— Точно така — кимна Хю. — Това може да бъде взето предвид, ако се търси мотив за умишлено нараняване. Според мен не лейди Гуинивър, а лорд Малори е имал такъв мотив. Огромен мъж, милорди! Много по-едър и тежък от милейди. Мъж, склонен към насилие.
Той направи пауза, за да остави думите си да подействат.
— Е, какво точно се е случило онази вечер? — попита раздразнено епископът. — Лорд Малори е имал пълното право да накаже съпругата си за неподчинението й. Направил ли го е?
— Лейди Малори не е била в спалнята си, когато той е отишъл там, след като е изпратил гостите си — отговори Хю. — Тя се е намирала в гардеробната си със своя управител и със старата си камериерка, където са преглеждали сметките. По всичко изглежда, че пияният лорд Малори е влетял в стаята в пристъп на ярост, загубил е равновесие и е паднал от прозореца. Прозорецът е нисък. Не намирам друго обяснение.
Гуинивър напразно се опита да проумее казаното. Той описа всичко, както се беше случило… с едно малко изключение. С една малка поправка, която я оневиняваше. Нито думичка за измама, за лъжите на персонала. Нищичко!
— Лорд Хю, вярвате ли, че лейди Малори е невинна по всички обвинения? — попита в напрегнатата тишина лордът пазител на печата.
— Лейди Малори не е убила нито един от съпрузите си — отговори спокойно Хю.
Тогава Томас Кромуел се приведе рязко напред и посочи Гуинивър с пръст.
— Вашият съпруг Стивън Малори е бил приятел и благодетел на предателя Робърт Аски!
Кралят се обърна стреснато и доброжелателното му изражение изчезна.
— Какво чувам?
— Съпругът на дамата е подпомагал поклонническото пътуване, ваше величество — отговори гладко Кромуел. — Можем да смятаме, че жена му е участвала в предателството. Гниещото тяло на Аски виси във вериги в Йорк, както подобава на един предател. Стивън Малори е мъртъв. Но съпругата му, дамата, за която трябва да предполагаме, че е споделяла възгледите на мъжа си и е вървяла по неговия път, седи тук пред нас.
— Простете, милорд, но не разбирам как можете да обвинявате лейди Гуинивър в съучастие в предателство — отговори спокойно Хю и дори се усмихна. — Вече всички разбрахме, че дамата носи умна глава на раменете си. Именно независимият й дух я доведе днес пред този съд. Готов съм да се обзаложа, че тя е последната, която би се присъединили към мнението на съпруг, когото е ненавиждала!
Кралят се намръщи, обърна тежката си глава и изгледа пронизващо Гуинивър.
— Бил ли е съпругът ви съучастник в предателството на Аски, мадам?
Гуинивър, която изведнъж се видя изправена пред нова страшна заплаха, решително поклати глава.
— Знам, че се е познавал с Аски, ваше величество, но още в началото на поклонническото пътуване прекъсна всички връзки с него. — Тя се намръщи леко и добави: — Стивън Малори не притежаваше качества като лоялност или твърдост на възгледите, милорди.