Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, Робин. — Гуинивър се обърна към момчето и му подаде ръка с топла усмивка. Съзнаваше, че той бе разбрал много по-добре от момичетата колко сериозно беше положението й, но не беше казал нито дума на Пен, за да не я уплаши. Задържа ръката му малко по-дълго от необходимото и в погледа й светна обич. Хю можеше да целува Пипа съвсем спокойно, но Робин сигурно щеше да се смути много, ако получеше целувка от бъдещата си мащеха.
Пръстите на момчето потрепнаха и тя веднага пусна ръката му. Все още усмихната, тя приглади назад немирните му къдрици с майчински жест и зачака Хю да каже нещо. Ала той не се обади и тя реши, че е оставил на нея да каже голямата новина.
— Смятам да се омъжа — проговори тя, обърната към дъщерите си. Цената на свободата. Не го каза, само се наведе и ги целуна.
— Още веднъж? — попита Пипа с неприкрито разочарование. — Последният ти съпруг беше ужасен. Защо трябва да се омъжиш, мамо? Ние не искаме нов баща, нали, Пен?
Пен остана безмълвна, без да откъсва поглед от майка си.
— Вторите бащи са зли и груби — продължи с плачлив глас Пипа. — Крещят на децата и хвърлят по тях разни неща. Ние не искаме още един такъв, мамо. Искаме да се върнем вкъщи и всичко да бъде както преди.
— А би ли приела аз да ти стана втори баща, Пипа? — попита Хю и вдигна въпросително едната си вежда.
— Вие? — извика смаяно Пипа. — Вие ли ще се ожените за мама, лорд Хю?
— Да, аз — отговори спокойно той. — Майка ви се съгласи да стане моя жена. Аз нямам навика да крещя и да хвърлям разни неща по децата.
Пен се обърна към майка си и впи проницателен поглед в лицето й. Гуинивър изпита чувството, че дъщеря й е вникнала в невъзможните обрати на съдбата, които бяха довели до този изненадващ брак. За да я успокои, тя й се усмихна и кимна с обич.
— Това е вярно, сър, но вие не можете да понасяте котките — възрази сериозно Пипа. — Какво ще правим, когато двете ни котенца имат малки, а вие живеете с нас?
— Разбирам, че скоро ще се видя обкръжен от котета! — Хю комично извъртя очи към небето. — Е, когато се случи, ще правите това, което сте правили досега. — Тонът му беше лек и безгрижен. — Само внимавайте да не ми се мотаят из краката — така ще водим мирно съвместно съществуване.
Пипа се опита да премисли казаното. После погледна сестра си, която изглеждаше по-скоро изненадана, отколкото нещастна. Това й помогна да проумее, че този странен обрат на съдбата не е непременно лош.
— Е, щом е така, да се надяваме, че ще върви добре — заяви великодушно тя. — Ще се примиря, че не обичате котки. А ще се върнем ли в Малори Хол? — Тя подръпна майка си за полата. — Или ще останем тук? Ние с Пен искаме да се върнем вкъщи, нали, Пен? — Пипа беше свикнала да се допитва до мнението на сестра си.
— Все още не е решено — отговори Гуинивър, преди Пен да е успяла да каже нещо. Тя се обърна към Хю и в погледа й блесна предизвикателство. Той й отвърна с леко кимване. Двубоят щеше да започне много скоро.
Робин, който досега беше мълчал, погледна с копнеж Пен. Тя щеше да му стане несъща сестра, а това означаваше, че вече няма да се разхождат ръка за ръка по брега и да събират цветя…
Той улови погледа на баща си и забеляза съчувствената му усмивка.
— Сестрите са най-добрите приятелки, Робин — проговори меко Хю.
В първия миг Пен се уплаши, после се изчерви, разбрала значението на тези думи. Още не беше помислила за последствията, които женитбата на майка й и лорд Хю щеше да има за тях с Робин. Тя се извърна плахо към момчето. Изпитваше страх, но и любопитство. Много важно беше да разбере какво мислеше той за предстоящата сватба. Ала Робин избегна погледа й и тя отново сведе глава.
Пипа се намръщи, но много скоро лицето й се разведри и тя заяви важно:
— Мисля, че разбрах. Когато Пен и момчето станат брат и сестра, вече няма да се харесват, както досега. — Челото й отново се смръщи. — Това не е честно.
— Ние не се сърдим — проговори остро Робин.
— Точно така, не се сърдим — подкрепи го Пен и посегна към ръката на майка си. — Ние се радваме.
— Ах, така ли! — Пипа беше готова да попита как така можеш да твърдиш, че обичаш някого, а в следващия момент да кажеш точно обратното, но веднага осъзна, че сега не беше моментът да се задават неприятни въпроси.
— Ще е прекрасно да имаш брат — изрече меко Гуинивър и помилва бузата на Пен. — Аз винаги съм искала да имам голям брат.
Пен я погледна малко несигурно, но някак успя да се усмихне.
— Ето че имаме причина да празнуваме — обади се Хю. — Най-добре е да отбележим събитието с особено вкусна вечеря. Робин, би ли уредил въпроса с мастър Милтън?