Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Едарра му махна грубо да седне на една от възглавничките, което той направи с благодарност, макар че това го постави срещу всички тях — бяха насядали в полукръг. Може би Мъдрите бяха измислили тези техни шатри само за да карат хората да превиват врат, ако искат да останат изправени. Странно, в сумрачната вътрешност беше по-прохладно, но въпреки това му се струваше, че се поти. Въпреки че не можеше да ги различи една от друга, тези жени миришеха на вълчици, оглеждащи запряна коза. Един гай-шайн с квадратно лице, една глава и гърди по-висок от него, се преви на две да влезе и му поднесе златна чаша с тъмен винен пунш на красиво гравиран сребърен поднос. Мъдрите вече държаха сребърни чаши и бокали с различна големина и форма. Несигурен какво означава, че му дават златна чаша — може би нищо, но при айилците може ли да каже човек? — Перин я пое предпазливо. Издаваше миризма на сливи. Човекът се поклони много хрисимо, когато Едарра плесна с ръце, преви се отново и излезе заднишком, но наполовина заздравелият прорез на коравото му лице сигурно беше от битката при Думайски кладенци.
— Щом така и така си тук — каза Едарра, когато платнището се спусна след излезлия гай-шайн — ще ти обясним отново защо трябва да убиеш човека на име Масема Дагар.
— Не би трябвало да го обясняваме повече — намеси се Делора. Косата и очите й бяха с почти същия цвят като на Мейгдин, но човек не можеше да нарече стегнатото й лице красиво. И се държеше ледено. — Този Масема Дагар е опасност за Кар-а-карн. Трябва да умре.
— Сънебродниците ни го казаха, Перин Айбара. — Виж, Карел определено беше хубава, и макар огнената й коса и пронизващите й очи да подсказваха, че има буен нрав, винаги беше кротка. За една Мъдра. И никаква мекота. — Те са разчели съня. Този човек трябва да умре.
Перин отпи глътка от сливовия пунш, за да спечели време. Странно как го постигаха, но пуншът беше хладък. С тях винаги беше едно и също. Ранд не беше споменавал за някакво предупреждение от сънебродниците. Не че Перин смяташе, че може да са излъгали. Не точно. Във всеки случай не беше ги хващал в нито една лъжа. Но това, което те очакваха от бъдещето, и това, което искаше Ранд — което и той самият искаше, впрочем — изглежда, бяха съвсем различни неща. А може би Ранд бе този, който криеше тайни.
— Ако можете само да ми дадете някаква представа каква е опасността — най-сетне каза той. — Светлината знае, че Масема е луд, но той поддържа Ранд. Чудно нещо ще е да почнем да убиваме хора, които са на негова страна, няма що. Това със сигурност ще убеди мнозина да последват Ранд.
Сарказмът обаче им беше чужд. Те го изгледаха, без да мигат.
— Този човек трябва да умре — най-сетне каза Едарра. — Достатъчно е, че три сънебродници го казват и шест Мъдри го казват на теб. — Същото, както винаги. Може пък наистина да не знаеха нищо повече от това. И може би трябваше да продължи с това, за което беше дошъл.
— Искам да поговорим за Сеонид и Масури — каза той и шестте лица се превърнаха в мраз. Светлина, тези жени можеха с един поглед камък да строшат! Той постави внимателно чашата до себе си и се наведе упорито напред. — От мен се очаква да покажа пред хората, че Айез Седай са се заклели пред Ранд. — Всъщност трябваше да го покаже пред Масема, но не му се стори подходящо да го спомене. — Няма да са много отзивчиви, ако вие ги биете! Светлина! Та те са Айез Седай! Вместо да ги карате да мъкнат вода, защо не научите нещо от тях? Те би трябвало да знаят всевъзможни неща, от които вие и представа си нямате. — Прехапа езика си, но много късно. Айилките не се обидиха обаче; поне не го показаха външно.
— Те знаят някои неща, които ние не знаем — отвърна му твърдо Делора, — и ние знаем някои неща, които те не знаят. — Твърдо като острие на копие в ребрата ти.
— Ние учим каквото има да се научи, Перин Айбара — заяви спокойно Марлин, оправяйки с пръсти почти черната си коса. Тя беше една от малкото айилци, които беше виждал да имат толкова тъмна коса, и често си играеше с нея. — И ги обучаваме на каквото има да научат те.
— Във всеки случай — каза Джанина, — това не е твоя работа. Мъжете не се месят между Мъдрите и техните чирачки. — Тя поклати глава заради явната му глупост.
— Можеш да престанеш да слушаш отвън и да влезеш, Сеонид Трайган — каза изведнъж Едарра. Перин почти подскочи, но никоя от жените дори не мигна.