Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Илиас Мачира се изкачи на билото и изгледа Перин със златните си очи, леко проблясващи под сянката на широката му капела. Очите му бяха станали такива години преди очите на Перин. Тъкмо Илиас бе запознал Перин с вълците. Тогава беше облечен в кожи.
— Добре е, че пак те виждам, момче — каза той тихо. Пот лъщеше по лицето му, но не повече, отколкото на Гаул. — Остави ли я най-сетне оная секира? Не съм и помислял, че ще престанеш да я мразиш.
— Още я оставям — отвърна Перин също така тихо. Преди много време някогашният Стражник му беше казал да остави секирата тогава, когато престане да я мрази, че я използва. Светлина, но той наистина я мразеше! А напоследък беше добавил и нови причини. — Какво дириш в тази част на света, Илиас? Къде те намери Гаул?
— Той ме намери — каза Гаул. — Не разбрах, че е зад мен, докато не се окашля. — Той говореше достатъчно високо, за да го чуят Девите, и Перин усети внезапното мълчание, което ги обзе, плътно като докосване.
Перин очакваше да последват поне няколко резки подмятания — айилският хумор можеше кръв да пуска, а Девите използваха всеки повод да ровичкат в душата на зеленоокия мъж — но вместо това някои от жените надигнаха копия и щитове и ги заблъскаха одобрително. Таул кимна в съгласие.
Илиас изпръхтя двусмислено и придърпа капелата си над очите, но замириса доволно. Айилците не одобряваха особено много неща от тази страна на Драконовата стена.
— Обичам да съм в движение — каза той на Перин, — и просто така се случи, че се оказах в Гвалдан, когато едни общи приятели ми казаха, че си тръгнал с този парад. — Не спомена кои са „общите приятели“, нямаше да е много разумно да споменава открито, че си говорят с вълците. — Доста неща ми казаха. Казаха ми, че подушват, че идва промяна. Не знаят точно каква. Може би ти знаеш. Чувам, че си хукнал с Преродения Дракон.
— Не знам — отвърна замислено Перин. Промяна? Не му беше хрумвало да пита вълците За нещо повече от това дали наоколо има големи групи хора, за да може да ги заобиколи. Дори тук, в Геалдан, изпитваше вина пред тях заради загиналите вълци при Думайски кладенци. Каква промяна? — Ранд със сигурност променя разни неща, но не бих могъл да кажа какво значат те. Светлина, целият свят се преобръща наопаки!
— Всичко се променя — махна пренебрежително с ръка Гаул. — Докато се събудим, всичките ни сънища вятърът ги отвява, — За миг той изгледа Перин и Илиас — за да сравни очите им, според Перин. За тях обаче не каза нищо; айилците, изглежда, приемаха златооките хора като поредната особеност при влагоземците. — Ще ви оставя двамата да си поприказвате. Дълго разделените приятели имат нужда да си поговорят насаме. Сюлин, Чиад и Баин да, са наоколо? Видях ги на лов вчера и си помислих, че бих могъл да им покажа как се стреля, преди някоя от тях да се простреля сама.
— Изненадана съм, че те виждам да се връщаш днес — отвърна му белокосата жена. — Отидоха да поставят примки за зайци. — Сред Девите изригна смях и пръстите им се размърдаха светкавично в ръчния им говор.
Гаул въздъхна и показно завъртя очи.
— В такъв случай мисля, че трябва да отида да ги отрежа. — На това се изсмяха почти всички Деви, включително и Сюлин. — Дано намериш днес заслон — подхвърли той на Перин — небрежни думи за сбогом между приятели, но официално плесна длан с Илиас и каза: — Моята чест е и твоя, Илиас Мачира.
— Странен тип — промърмори Илиас, загледан в препускащия на едри крачки надолу по склона Гаул. — Когато се окашлях, той се обърна, готов да ме убие, а после просто се разсмя. Имаш ли нещо против да отидем някъде на друго място? Не познавам Сестрата, дето се опитва да пребие онази черга, но не обичам да рискувам с Айез Седай. — Очите му се присвиха. — Гаул казва, че с теб имало три от тях. Не очакваш да се натъкнем на още някоя, нали?