Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
За негов потрес, сред войниците се надигнаха възгласи — „Перин Златоокия!“, „Майен за Златоокия!“ и „Златоокия и Манереден!“, мъжете заподскачаха и се разлудуваха, а някои награбиха пиките от пирамидите и ги размахаха така, че червените ленти се развяха от вятъра. Нурел засия, и не само той — командири с прошарени коси и с белези по лицата се ухилиха като момченца, похвалени от учителя си. Светлина, той наистина беше останал единственият със здрав разсъдък! Искрено се замоли наум никога повече да не видят битка.
Зачуден дали това няма да му причини някоя неприятност с Берелайн, той се сбогува с Нурел и останалите и се заизкачва по склона през залинелите храсталаци, не по-високи от кръста му. Сух треволяк пращеше под ботушите му. Врявата все още изпълваше майенския стан. Дори след като разбереше истината, Първата сигурно нямаше да остане доволна, че нейните хора го бяха приветствали така. Разбира се, това можеше да си има и добрите страни. Може би щеше да я ядоса достатъчно, за да престане да му вади душата.
Малко преди билото той се поспря и се вслуша в заглъхващите вече възгласи. Тук никой нямаше да го приветства. Всички странични платнища на ниските сиво-кафяви шатри на Мъдрите бяха смъкнати до долу и напълно ги затваряха. Сега навън имаше само няколко Деви. Приклекнали отпуснато под клоните на един кожолист, те го гледаха с любопитство. Ръцете им жестикулираха оживено в онзи техен език със знаци. След малко Сюлин се изправи, прибра тежкия си нож в канията и закрачи към него — висока и жилава жена с розов белег през потъмнялата от слънцето буза. Тя хвърли поглед към пътеката, по която се беше изкачил, и, изглежда, остана доволна, че е сам, въпреки че с айилците често беше трудно да разбереш какво мислят.
— Това е добре, Перин Айбара — каза му тя кротко. — Мъдрите често проявяват недоволство, че ги караш те да идват при теб. Само глупците си позволяват да разочароват Мъдрите, а не те смятам за глупак.
Перин се почеса по брадата. Беше се държал настрани от Мъдрите, както и от Айез Седай, доколкото може, но не бе имал никакво намерение да ги принуждава да идват при него. Просто намираше компанията им за притеснителна. Да го кажем по-меко.
— Е, дойдох да се видя с Едарра — каза той. — Да поговорим за Айез Седай.
— А може и да съм сбъркала — отвърна му сухо Сюлин. — Но ще й предам. — После смени темата. — Я ми кажи нещо. Терил Винтер и Фурен Алхара са близки със Сеонид Трайган — нещо като първобратя с първосестра; тя не обича мъжете като мъже — но въпреки това те предложиха да поемат наказанието й вместо нея. Как може да се посрамват толкова?
Той отвори уста, но не излезе нищо. На билото се появиха двама гай-шайн, всеки повел по две айилски мулета; мъжете в белите роби минаха на няколко крачки встрани и продължиха надолу към поточето. Не можеше да е сигурен, но смяташе, че и двамата са от Шайдо. Държаха очите си сведени покорно към земята и едва-едва ги вдигаха, само колкото да видят накъде отиват. Имаха всяка възможност да избягат, вършейки такава работа, без никой да ги пази. Странен народ.
— Виждам, че и ти си потресен — каза Сюлин. — Надявах се, че ти поне ще можещ да го обясниш. Ще предам на Едарра. — Докато тръгваще към шатрите, тя добави през рамо: — Вие влагоземците сте много странни, Перин Айбара.
Перин я изгледа намръщено и когато тя се скри в една от шатрите, проследи с очи двамата гай-шайн, повели животните на водопой. Влагоземците ли били странни? Светлина! Значи Нурел беше прав за онова, което беше чул. Едва ли му беше времето да си вре носа в работите между Мъдрите и Айед Седай. Трябваше да го направи преди това. Искаше му се да не мисли, че ще е същото, като да си навре носа в гнездо на оси.
Стори му се, че мина много време преди Сюлин да се появи отново, и когато го направи, тя с нищо не повиши настроението му. Задържа платнището на входа, та той да мине, опипа презрително с пръст дръжката на ножа на колана му и каза:
— Трябваше да си по-добре въоръжен за този танц, Перин Айбара.
Вътре той с изненада завари всичките шест Мъдри, седнали върху цветни възглавнички с пискюли, с вързани на кръстовете им шалове и с поли, грижливо проснати на ветрила по пластовете черги. Беше се надявал да види само Едарра. Никоя не изглеждаше кой знае колко по-възрастна от него, но странно как винаги го караха да се чувства все едно, че е изправен пред най-старите жени от Женския кръг, онези, които бяха преживели години, учейки се да сумтят всеки път, когато се опиташ да скриеш нещо от тях. Да отдели мириса на една жена от другите беше почти невъзможно, но едва ли и имаше нужда от това. Шест чифта очи се впиха в него, от светлото, небесносиньо на Джанина до виолетовия здрач на Марлин, да не говорим за рязко зеленото на Неварин. И всяко око го прободе като шиш.