Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Последва миг тишина, а после платнището на входа се отмести и Сеонид се шмугна вътре и бързо коленичи на чергите. Толкова превъзнасяното айезседайско самообладание в нея беше разбито. Устните й се бяха стегнали в тънка черта, очите й бяха присвити, лицето — почервеняло. Миришеше на гняв, на безсилие и на дузина още чувства, завихрени в толкова бърз въртоп, че Перин едва можеше да ги различи едно от друго.
— Мога ли да говоря с него? — попита тя с вкочанен глас.
— Стига да внимаваш какво говориш — отвърна й Едарра, отпи от виното си и ги загледа над ръба на чашата си. Като учителка, наблюдаваща ученичката си? Или ястреб, наблюдаващ мишка? Перин не беше сигурен. Само дето Едарра беше много сигурна в своето място, каквато и да беше съпоставката. Както и Сеонид. Но това него не го засягаше.
Тя се извърна на колене с лице към него, изправи гръбнак и очите й грейнаха. Гневът в мириса й се усили.
— Каквото и да знаеш — каза тя ядно, — каквото и да мислиш, че знаеш, да го забравиш! — Не, и помен нямаше от предишното й самообладание и спокойствие. — Каквото и да става между нас и Мъдрите, си е само между нас! Ти ще стоиш настрана, ще си извръщаш очите и ще си държиш устата затворена!
Смаян, Перин прекара пръсти през косата си.
— Светлина, разстроена си, защото знам, че са ви били с пръчки, така ли? — възкликна той невярващо. Какво пък, той също щеше да се разстрои на нейно място, но не колкото от останалото. — Не знаеш ли, че тези жени по-скоро ще ти прережат гърлото, отколкото да те погледнат? Ще ти го срежат и ще те хвърлят край пътя! Е, аз съм обещал да не позволя това да се случи! Не ми харесвате, но съм обещал да ви пазя от Мъдрите, или от Аша’ман, или от самия Ранд, така че я да не ми говориш така! — Усетил, че крещи, той вдиша дълбоко и много смутено, отпусна се на възглавницата, награби чашата и отпи яка глътка.
При думите му Сеонид се вкочани още повече от възмущение.
— Ти си обещал? — озъби се тя. — Смяташ, че Айез Седай има нужда от твоята защита? Ти…
— Достатъчно — каза тихо Едарра и челюстите на Сеонид щракнаха и се затвориха, въпреки че ръцете й се свиха в юмруци и така стиснаха полите й, че кокалчетата им побеляха.
— Какво те кара да мислиш, че бихме я убили, Перин Айбара? — попита с любопитство Джанина. Айилците рядко издаваха нещо с лицата си, но останалите го изгледаха намръщено или с открито неверие.
— Зная какво изпитвате — отвърна бавно той. — Разбрах го още като ви видях със Сестрите при Думаиски кладенци. — Не мислеше да им обяснява как бе надушил омразата им, презрението им тогава, щом някоя Мъдра погледнеше някоя Айез Седай. Сега това не го помирисваше, но никой не можеше да съхрани дълго толкова гняв в душата си, без да се пръсне. Това не означаваше, че се е махнал, само че е потънал надълбоко, до костите може би.
Делора изсумтя все едно, че някой раздра ленен парцал.
— Първо казваш, че трябва да бъдат глезени, защото си имал нужда от тях, а сега — защото те са Айез Седай и ти си обещал да ги защитиш. Кое от двете е вярно, Перин Айбара?
— И двете. — Перин издържа твърдия и продължителен поглед на Делора, след което изгледа всички останали поред. — И двете са верни, и имам предвид и двете.
Мъдрите се спогледаха по такъв начин, че всяко трепване на клепачите им съдържаше по сто думи, които никой друг не можеше да разчете. Най-сетне, сред подрънкване на накити и наместване на шалове, те като че ли стигнаха до някакво съгласие.
— Ние не убиваме чирачки, Перин Айбара — заяви Неварин. Прозвуча стъписана от самата представа за това. — Когато Ранд ал-Тор ни помоли да ги вземем за чирачки, сигурно е смятал, че само ще ги накараме да ни се подчиняват, но ние не говорим празни приказки. Сега те наистина са чирачки.
— И ще останат такива; докато пет Мъдри не се съгласят, че са готови за нещо повече — добави Марлин, отмятайки дългата си коса през рамо. — И не се отнасяме с тях по-различно, отколкото с други.
Едарра кимна над винената си чаша.
— Кажи му какво би го посъветвала за Масема Дагар, Сеонид Трайган — рече тя.
Коленичилата жена направо се беше сгърчила при кратките слова на Неварин и Марлин, но много бързо се подчини на подканата на Едарра.
— Мъдрите са прави, каквито и да са им основанията. Не го казвам, защото те искат така. — Тя се съвзе и изглади чертите на лицето си с видимо усилие. Гласът й обаче все още беше разгорещен. — Видях делата на така наречените Заклети в Дракона още преди да се срещна с Ранд ал-Тор. Смърт и разруха, без никаква цел. Дори едно вярно псе трябва да бъде премахнато, когато на устата му излезе пяна.
— Кръв и пепел! — избоботи Перин. — Как изобщо мога да те пусна пред човека след всичко това? Заклела си се във вярност на Ранд; знаеш, че той не иска това! А какво ще кажеш за „хиляди ще загинат, ако се провалиш“? Светлина, ако и Масури е на същото мнение…