Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Разбира се — каза Перин. — Аз… Просто исках да поразгледам малко.
Смяташе само да пообиколи, докато посъбере кураж да се изправи пред Мъдрите, но младият майенец го последва с останалите командири, следейки с тревога дали лорд Перин няма да забележи някаква нередност у Крилатата гвардия; присвиваше болезнено очи, щом се натъкнеха на гологърди мъже, мятащи зарове на някое одеяло, или някой още похъркващ сънливец — нали слънцето вече се беше вдигнало. Нямаше какво да се безпокои — за Перин лагерът изглеждаше спретнат и изпънат като по конец. Всеки мъж си имаше одеяла и седло за възглавница, няма и на две крачки от собствения си кон, вързан за дългото въже, изопнато между високи до гърдите колци, забити в земята. На всеки двадесет крачки беше накладен огън с натрупани като конус пики. Всичко това образуваше нещо като кутия около пет островърхи шатри, едната от които на златисти и сини ивици и по-широка от останалите четири, взети заедно. Много по-различно от безредието, царящо при мъжете на Две реки.
Перин крачеше енергично и се стараеше да не прилича на прекалено голям глупак. Но не беше много сигурен, че успява. От време на време го засърбяваше да се поспре, за да може да вдигне някое копито, без някой да припадне, но си припомни какво му каза Ейрам и се въздържа. Всички изглеждаха също толкова слисани от обиколката му, колкото и Нурел. Строги знаменосци кресваха на мъжете да скочат на крака и скоро като че ли целият лагер застана мирно. Перин забърза към края на бивака и трънливия склон към шатрите на Мъдрите. Само няколко Деви се мяркаха между редките дървета горе, и няколко гай-шайн.
— Лорд Перин — промълви колебливо Нурел. — Айез Седай… — Пристъпи по-близо и сниши глас до дрезгав шепот. — Знам, че те са се заклели на Преродения Дракон и… Видях обаче нещо, лорд Перин, и… Те вършат лагерна работа! Айез Седай! Тази сутрин Масури и Сеонид слязоха да донесат вода! А вчера, след като вие се върнахте… Вчера ми се стори, че чух някой горе… да плаче. Не вярвам да е била някоя от Сестрите, разбира се — добави той бързо и се изсмя да покаже колко нелепа е тази представа, но с малко треперлив смях. — Вие… Нали ще се погрижите… всичко с тях да е наред? — Щурмувал беше в галоп четиридесет хиляди Шайдо с двеста кирасири, но сега пристъпяше нервно от крак на крак. Разбира се, беше връхлетял срещу четиридесет хиляди Шайдо, защото Айез Седай го бяха накарали.
— Ще направя каквото мога — измърмори Перин. Май нещата бяха по-лоши, отколкото си мислеше. Сега трябваше да ги спре да не станат още по-лоши. Стига да можеше. По-скоро беше готов отново да се изправи срещу Шайдо.
Нурел кимна, все едно че Перин му бе обещал всичко, за което го бе помолил, че и още в добавка.
— Е, това е добре — въздъхна мъжът с облекчение. Хвърли кос поглед към Перин и се насили да каже още нещо, но този път не беше толкова деликатно, колкото за Айез Седай. — Чух, че сте се съгласили Червеният орел да остане.
Перин едва не подскочи. Още не беше обиколил хълма, а новините го бяха изпреварили.
— Стори ми се подходящо — бавно отвърна той. Берелайн трябваше да научи истината, но ако я знаеха твърде много хора, тази истина щеше да се разпростре още от следващото село, през което минеха, от следващата ферма. — Това е било знак на Манедерен — Добави той, сякаш Нурел не го знаеше много добре. Истината! Ето че се бе докарал дотам, че да усуква истината като Айез Седай, и то пред хора, които бяха на негова страна. — Гарантирам, че това знаме е било развявано тук неведнъж, но никой от тези хора не е имал Преродения Дракон зад гърба си. — И ако това не посееше нужните семена, значи не знаеше как и една бразда да изоре.
Изведнъж осъзна, че почти всички от Крилатата гвардия гледат към него и командирите. Несъмнено се чудеха какво казва, след като беше едва ли не профучал на бегом през стана им. Гледаха го дори и слугините на Берелайн, две пълни жени с простовати лица. Перин не беше виждал подобно нещо, но разбра, че трябва да им създаде някакъв повод за гордост.
Повиши глас достатъчно, за да се понесе във въздуха, и подвикна:
— Крилатата гвардия ще накара Майен да се гордее, ако някога се изправим пред нови Думайски кладенци. — Това беше първото, което му хрумна, но присви очи, след като го каза.