Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Поданиците на неговата лейди. Таланвор и Ламгвин изнасяха поредния сандък, за да го подредят жените. Наложи им се да минат през клекналата сбирщина млади тъпаци, които изобщо не се сетиха да им помогнат. Всъщност изобщо не им обърнаха внимание тези лентяи.
— Тия да ги държиш под око — предупреди го Перин. — Ако някой от тях предизвика неприятност, дори само да ти се стори, че се кани да го направи, кажи на Ламгвин да го халоса по главата. — А ако се окажеше някоя от жените? Те бяха не по-малко склонни към такива неща, може би дори повече. Перйн изръмжа. „Поданиците“ на Файле тепърва имаха да му свиват корема на здрави възли. Много лошо, че не й стигаха такива като господин Джил и Мейгдин. — Не ми спомена за Балвер. Той да не е решил сам да отиде? — Точно в този момент лек полъх във въздуха довя до ноздрите му миризмата на Балвер, чевръста и бдителна миризма, съвсем неподходяща за суховатата му, почти невзрачна външност.
Дори за толкова мършав и дребен човек Балвер вдигаше смайващо малко шум, пристъпвайки по сухата шума. Той се поклони бързо и леко килнатата му глава само подчерта птичия му вид.
— Аз оставам, милорд — промълви той предпазливо. — За секретар на вашата милостива лейди. И ваш, ако благоволите. — Той почти подскокна, за да се приближи до Перин. — Имам добър опит, милорд. Паметта ми е добра и пиша хубаво, и милорд може да е сигурен, че каквото и да довери пред мен, никога няма да излезе от устата ми пред друг. Способността да пазиш тайни е най-първото умение за един секретар. Вие нямахте ли спешни задължения към новата ни господарка, господин Джил?
Джил изгледа Балвер намръщено, отвори уста, но после рязко я затвори, обърна се и се затича към палатката.
Балвер го изгледа, докато се отдалечи, все така килнал глава на една страна и присвил замислено устни.
— И други услуги мога да ви предложа, милорд — отрони най-сетне той. — Знание. Подочух приказките на някои от хората на милорд и доколкото разбирам, милорд май е имал някакви… затруднения с Чедата на Светлината. Един секретар научава много неща. Ще се изненадате колко много неща знам за Чедата.
— С малко късмет, мога да избегна Белите плащове — отвърна му Перин. — По-добре щеше да е, ако знаехте къде е Пророка. Или сеанчанците. — Не очакваше, разбира се, нито едно от двете, но Балвер го изненада.
— Не мога да съм сигурен, но мисля, че сеанчанците все още не са стигнали много извън Амадор. Трудно е да се отсеят фактите от слуховете, милорд, но ушите ми са винаги нащрек. Те, разбира се, като че ли се придвижват неочаквано бързо. Опасни хора са, с голяма чет тарабонска войска. Разбрах от господин Джил, че милорд ги познава, но можах да ги наблюдавам отблизо в Амадор и това, което видях, е на разположение на милорд. Колкото до Пророка, за него се ширят толкова слухове, колкото и за Сеанчан, но смятам, че мога да твърдя със сигурност, че наскоро е бил в Абила, едно доста голямо градче на около четиридесет левги оттук. — Балвер се усмихна тънко, със самодоволна усмивка.
— Как може да сте толкова сигурен? — попита замислено Перин.
— Както казах, милорд, държа ушите си отворени. Пророка, както разправят, е затворил доста ханове и кръчми, и е сринал онези, които смята за непочтени. Споменаха ми за няколко такива места, аз пък случайно знам, че в Абила има ханове със същите имена. Смятам, че е малко вероятно в друго градче да се намерят ханове със същите имена. — На лицето му отново пробяга тънка усмивка. И определено замириса самодоволно.
Перин се почеса замислено по брадата. Случайно си спомнил къде се намирали хановете, които Масема уж бил съборил. А ако се окажеше, че Масема изобщо го няма там, какво пък, нали тези слухове никнеха като гъби след дъжд. Този Балвер, изглежда, просто се опитваше да си придаде повече важност.
— Благодаря ви, господин Балвер. Ще го имам предвид. Ако чуете още нещо, гледайте да ме уведомите. — Обърна се да си тръгне, но мъжът го хвана за ръкава и Перин го изгледа през рамо.
Костеливите пръсти на Балвер се дръпнаха като опарени и той повтори един от птичите си поклони и заразтърква сухите си длани.
— Простете, милорд. Боя се да не ви се стори много нахално, но бих ви посъветвал да не приемате Белите плащове така лековато. Да ги отбягвате е умно, но може да се окаже невъзможно. Сега те са много по-близо, отколкото сеанчанците. Еамон Валда, новият лорд-капитан командир, поведе повечето от тях към северна Амадиция още преди Амадор да падне. Той също беше тръгнал да хване Пророка, милорд. Валда е опасен човек, а също и Радам Асунава, Великият инквизитор. Пред него дори Валда изглежда добродушен. А мисля, че никой от двамата не питае добри чувства към вас, милорд. Простете. — Той отново се поклони, поколеба се и продължи гладко: — С ваше позволение, това, че милорд вее знамето на Манедерен, е доста окуражително. Милорд ще се окаже доста сериозен противник за Валда и Асунава, стига да внимава.