Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Чувам го. — Тя погледна Вирна, отмести поглед към Уорън, после пак към Сестрата. — Не съм луда. Не съм. Нима не чувате барабаните?
— Напротив, Сестро, чуваме ги — усмихна се Уорън. — Но това не е в съня ти. Това са барабаните, които известяват за престоящото пристигане на императора.
Симона отново докосна с пръст устните си.
— Император ли?
— Да — успокои я Уорън. — Императорът на Стария свят. Той ни идва на посещение, това е всичко. Затова са тези барабани.
Челото й се сбърчи от тревога.
— Император?
— Да — отвърна Уорън. — Император Джаганг.
Симона нададе див писък и скочи в ъгъла. Пищеше, сякаш някой я колеше. Ръцете й се мятаха безпомощно. Вирна се спусна към нея, опитваше се да я хване и да я успокои.
— Симона, с нас си в безопасност. Какво има?
— Това е той! — изпищя тя. — Джаганг! Това е името на пътешественика по сънищата! Пуснете ме! Моля ви, пуснете ме да си вървя, преди да е дошъл!
Симона се изтръгна от ръцете на Вирна и полетя из стаята, хвърляйки наоколо искри светлина. Те се врязваха в мазилката по стените като остри нокти. Вирна и Уорън се опитаха да я успокоят, да я хванат, да я спрат. Симона не успя да намери начин да излезе от стаята и започна да си удря главата в стената. Беше дребна жена, но сякаш я бе обладала силата на десет мъже.
Накрая, с огромно нежелание, Вирна бе принудена да използва яката й, за да я накара да се овладее.
След като всичко свърши, Уорън излекува кървящото й чело. Вирна си спомни едно заклинание, което я бяха учили да прилага на новоприетите в Двореца момчета, когато сънуват кошмари в първите нощи, след като са били отнети от родителите си — заклинание, което укротява страховете и дарява уплашените момчета със сън без сънища. Вирна стисна Рада’Хан между ръцете си и изпрати в Симона струя от своя Хан. Дишането на бедната жена най-сетне се успокои, тя се отпусна и заспа. Вирна се надяваше сънят й да е без сънища.
Разтреперана, тя се облегна на вратата от външната страна на тъмната стая.
— Научи ли онова, което те интересуваше?
Уорън преглътна.
— Опасявам се, че да.
Не този отговор очакваше да чуе Вирна. Уорън не продължи.
— Е, и?
— Ами, не съм сигурен, че Сестра Симона е луда. Поне не в общоприетия смисъл. — Той зачовърка ширита на ръкава си. — Трябва да поровя още малко в книгите. Книгите дават доста объркана информация. Щом разбера нещо, ще ти кажа.
Вирна целуна безименния си пръст, но усети несвойствената й още форма на пръстена на Прелата под устните си.
— Скъпи Създателю — помоли се тя на глас, — бди над този глупав младеж, защото иначе може да се изкуша да го удуша със собствените си ръце.
Уорън извърна очи.
— Виж какво, Вирна…
— Прелате — поправи го тя.
Уорън въздъхна и накрая кимна.
— Предполагам, трябва да ти го кажа, макар да става въпрос за доста древно и неясно разклонение. Пророчествата са пълни с фалшиви разклонения. Това е двойно по-съмнително, защото е много древно и се среща изключително рядко. Това прави нещата подозрителни дори да не вземаме предвид останалото. В толкова стари книги има много прескачания или връщания, не бих могъл да проверя всички данни за по-малко от месеци сериозна работа. Някои от връзките са забулени от тройни разклонения. Да проследиш произхода на тройно разклонение означава да се сблъскаш с нови разклонения по всеки от отделните клонове. Ако някой от тях също е разделен на три, е, ами тогава енигмата, създадена от геометричните прогресии, с които се сблъскваш поради…
Вирна постави ръка на рамото му, за да го накара да млъкне.
— Уорън, всичко това ми е известно. Знам степените на прогресия и регресия и как се отнасят към отделните клонове на тройно разклонение.
Уорън дръпна рамото си.
— Да, разбира се. Забравих каква отличничка си била. Извинявай. Май говоря доста несвързано.
— Карай направо, Уорън. Кое от онова, което каза Симона, те кара да мислиш, че може би не е луда в „общоприетия смисъл“?
— Този пътешественик по сънищата, когото тя спомена. В две от най-старите книги се говори на няколко места за „пътешественик по сънищата“. Тези книги са в доста лошо състояние. От тях е останало почти само пепел. Онова, което ме притеснява, е, че споменаването на „пътешественика по сънищата“ може да ни се струва рядкост, защото разполагаме само с два текста, в които се говори за него. Повечето от книгите от онова време са изчезнали. Следователно той може въобще да не е такава рядкост.
— Колко са стари книгите, за които говориш?
— На повече от три хиляди години са.
Вирна повдигна вежда.
— От времето на Голямата война?