Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Може би те товарят, за да си вечно ангажирана и да не им се бъркаш, докато си вършат… своята работа.
Вирна завъртя глава в мрака.
— Може би. И мен ме е страх, Уорън. Не знам как да бъда Прелат. Страхувам се, че ще съсипя Двореца на пророците, ако не направя нещата, които трябва да бъдат свършени. Страхувам се да откажа на Лиома, Филипа, Дулсиния и Марен. Те се опитват да ми дават съвети как да се държа като Прелат и ако наистина са на наша страна, съветите им са искрени. Ако не ги слушам, може да допусна огромна грешка. А ако Прелатът сгреши, за нейната грешка плаща целият Дворец. Ако не са на наша страна, е, тогава онова, което ме карат да върша, едва ли ще навреди някому. Колко ли може да навреди четенето на доклади?
— Освен ако целта не е вниманието ти да бъде отклонено от по-важни неща.
Тя пак го погали по гърба, после се отдръпна.
— Знам. Ще се опитам по-често да излизам „на разходки“ с теб. Струва ми се, че свежият въздух ми се отразява добре.
Уорън я стисна за ръката.
— Радвам се, Вирна. — Той се изправи и приглади тъмната си роба. — Да вървим при Симона.
Болницата беше сред най-малките постройки на остров Халсбант. Сестрите можеха сами да се справят с повечето от болежките си с помощта на Хан, а болестите, които надхвърляха силата му, обикновено завършваха с мигновена смърт, така че в лечебницата де факто почиваха някои от по-възрастните и немощни служители от персонала, прекарали целия си живот в служба на Двореца, за които вече нямаше кой да се грижи. Тук биваха прибирани и лудите. Дарбата не помагаше особено при умствени болести.
Близо до вратата Вирна изпрати Хана си в една лампа и я понесе с тях по коридорите, към мястото, където Уорън й каза, че се намира Симона. Едва няколко от стаите бяха заети, обитателите им пъшкаха, охкаха и кашляха, звуците отекваха из мрачните коридори.
Щом стигнаха до края на коридора, където приемаха възрастните и немощните, трябваше да преминат през три най-обикновени врати, всяка от които оградена от мощни щитове с различна същност. Те обаче можеха да бъдат преодолени от всеки, роден с дарбата, дори от лудите. Четвъртата врата беше желязна, с масивно резе, оградена със сложен щит, отблъскващ опитите да бъде отворена от другата страна с помощта на магия. Колкото повече сила биваше прилагана, толкова повече се затягаше резето. То беше поставено от три Сестри и не можеше да бъде счупено отвън.
Щом Уорън и Вирна се появиха зад ъгъла, двамата стражи застанаха нащрек. Сведоха глави, но не се отместиха от вратата. Уорън им се усмихна мило и махна с ръка да им отворят.
— Съжалявам, синко, но никой не може да влиза вътре.
Вирна стрелна стража с гневен поглед и бутна Уорън встрани.
— Така ли, „синко“?
Онзи кимна уверено.
— И кой е дал тези заповеди?
— Командирът ми, Сестро. Нямам представа на него кой му ги е дал, но предполагам, че е била Сестра с определена власт.
Смръщила вежди, Вирна бутна пред лицето му пръстена със слънчевия символ.
— С повече власт от тази?
Войникът ококори очи.
— Не, Прелате. Разбира се, че не. Простете ми, не ви познах.
— Колцина лежат зад тази врата?
Резето прещрака и звукът отекна по коридора.
— Само една Сестра, Прелате.
— Има ли Сестри, които се грижат за нея?
— Не. Отидоха си за през нощта.
Веднъж оказали се от вътрешната страна на вратата и далеч от ушите на стражите, Уорън се изхили:
— Струва ми се, че най-после намери някакво приложение на този пръстен.
Вирна спря и го погледна озадачено.
— Уорън, как си обясняваш появата на пръстена върху онази колона след погребението?
Уорън все още беше усмихнат, но усмивката му някак се изпразни.
— Ами, предполагам… — Лицето му стана сериозно. — Нямам представа. Ти как мислиш?
Тя поклати глава.
— Около него имаше светлинен щит. Не са много онези, които могат да направят подобен. Ако, както ти казваш, прелат Аналина е имала доверие единствено на мен, тогава кому се е доверила да постави пръстена там и да го огради с такава мрежа?
— Нямам представа. — Уорън намести подгизналата си роба на раменете. — Възможно ли е да я е изтъкала сама?
Вирна повдигна вежда.
— От погребалната клада?
— Не, искам да кажа, може ли да я е изтъкала предварително и да е накарала някого да я сложи там. Нали разбираш, като да вложиш магия в пръчка, за да може някой друг да запали лампата с нея. Виждал съм Сестрите да го правят, за да може персоналът да пали осветлението, без да се налага да мъкнат със себе си горяща свещ и да капят пръстите си или пода с восък.
Вирна вдигна лампата и го погледна в очите.