Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Това ми е известно, Сестро. Бих искала господин Финч да обясни как е възможно коне да счупят оградата и да избягат и още да не бъдат намерени.
— Прелате?
Вирна повдигна вежда в престорено учудване.
— Живеем на остров, нали? Как е станало така, че конете са напуснали острова? Никой от стражите не ги е видял да прекосяват моста. Поне не съм попадала на доклад за подобно нещо. По това време на годината рибарите са по реката денем и нощем, но никой от тях не е забелязал коне да плуват към града. Тогава къде са изчезнали?
— Ами, сигурна съм, че просто са избягали, Прелате. Може би…
Вирна се усмихна снизходително.
— Може би господин Финч ги е продал и сега твърди, че са избягали, за да прикрие деянието си.
Сестра Дулсиния настръхна.
— Прелате, сигурна съм, че не искате да обвините…
Вирна удари с ръка по масата и скочи на крака.
— Липсват и седла. Нима и те са избягали през нощта?! Или конете са решили да се оседлаят и да излязат да се поразходят?
Сестра Дулсиния пребледня.
— Ами… е… ще се заема.
— Вървете веднага в конюшните и кажете на господин Финч, че ако не намери конете, ще трябва да възстанови сумата от собствения си джоб!
Сестра Дулсиния се поклони припряно и забърза към вратата. Щом тя се затвори зад гърба й, Уорън се изхили.
— Както виждам, добре се справяш, Вирна.
— Не започвай и ти, Уорън!
Усмивката се изпари от лицето му.
— Успокой се, Вирна. Става въпрос само за някакви си коне. Човекът ще ги намери. Не си струва да се разстройваш до сълзи.
Вирна примигна насреща му. Докосна с пръсти бузата си и установи, че наистина е мокра. Изпъшка уморено и се отпусна на стола.
— Извинявай, Уорън. Не знам какво ми става. Предполагам, че просто съм объркана и уморена.
— Вирна, никога не съм те виждал в подобно състояние — да се оставиш на някакви си парчета хартия да те съсипят.
— Уорън, погледни това! — Тя сграбчи доклада. — Аз съм затворник, който се занимава с това да определя цена за изхвърлянето на тора от Двореца! Имаш ли представа колко тор произвеждат конете? Или колко храна изяждат, за да произведат толкова много тор?
— Ами, не, предполагам, трябва да призная, че…
Тя взе следващия доклад от купчината.
— Масло…
— Масло ли?
— Да, масло. — Вирна огледа доклада. — Било гранясало и трябва да купим сто килограма, за да го сменим. От мен се очаква да реша дали млекарят е поискал сносна цена и дали за в бъдеще Дворецът ще работи с него.
— Сигурно е важно да се проверяват тези неща.
Вирна взе следващия доклад.
— Работници. Които да оправят покрива над трапезарията, дето тече. И плочите. Светкавица повредила плочите, пише тук, и голяма част от тях трябвало да бъдат сменени. Отнело две седмици работа на десет мъже, така пише. И аз трябва да реша дали са свършили работата навреме и да кажа колко да им се плати.
— Ами щом хората работят, имат право да им бъде заплатено, нали?
Тя потърка с пръст златния пръстен със слънчевия символ.
— Мислех си, че ако някога имам власт, ще направя промени в начина, по който Сестрите служат на Създателя. Но всичко, с което се занимавам, Уорън, е четене на доклади и преглеждане на сметки. Седя тук денонощно и си блъскам главата с възможно най-прозаичните проблеми, докато ми изтекат очите.
— Това сигурно е важно, Вирна.
— Важно ли? — Тя взе от купа друг доклад и го постави пред себе си с пресилена тържественост. — Да видим… както изглежда, двамина от нашите „младежи“ се напили и подпалили странноприемница… огънят бил потушен… странноприемницата била сериозно повредена… биха искали Дворецът да им заплати щетите. — Тя отмести доклада настрани. — Чака ме дълъг сериозен разговор с въпросните двама „младежи“.
— Решението ми се вижда справедливо, Вирна.
Тя взе друг доклад.
— Я да видим какво имаме тук? Шивашки разходи. Дрехи за послушниците. — Вирна взе друг. — Сол. Три вида.
— Но, Вирна…
Тя продължи да измъква от купа.
— А този? — Тя размаха листа с още по-голяма тържественост. — Копане на гробове.
— Моля?
— Двама гробокопачи. Искат да им бъде платено за свършената работа. — Тя огледа цифрите. — И трябва да отбележа, че имат доста високо мнение за уменията си, ако се съди по цената, която искат.
— Виж, Вирна, струва ми се, че доста време си стояла затворена в тази стая, имаш нужда от малко свеж въздух. Защо не излезем да се поразходим?
— Да се поразходим ли? Уорън, нямам време.
— Прелате, седиш затворена тук прекалено дълго. Имаш нужда от малко движение. — Той вдигна глава и извъртя очи към вратата. — Какво ще кажеш?