Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Преди всичко това изобщо не биваше да се случва, но той се бе оставил да го изиграят. Беше се провалил при първото незначително предизвикателство като водач. Изобщо не биваше да се доверява на онзи мъж. Защо все си мислеше, че хората са склонни да застават на страната на разума и да постъпват правилно? Защо все си мислеше, че у всеки има добро, което — ако му бъде предоставена възможност — се появява на повърхността.
Проправяше си път през снега към Двореца, чиито бели стени и кули се извисяваха в тъмносивото вечерно небе. Беше помолил Улик и Иган да избързат напред, да намерят генерал Рейбич и да го разпитат дали не са се случили други неприятности в негово отсъствие. Кулата го наблюдаваше от сумрака в сенките на планината, сякаш наметнала на гранитните си рамене оловносин снежен плащ.
Ричард откри госпожа Сандерхолт в кухнята да дава разпореждания на работниците си и я попита дали ще измисли нещо за ядене на него и двамата му огромни пазачи — комат сух хляб, остатъци от супа, каквото и да е. Тя видя, че Ричард не е в настроение за разговори, и само безмълвно го стисна за ръката, после му каза да седне някъде и да си вдигне краката, докато тя се погрижи за вечерята му. Той се отправи към едно тихо кътче близо до кухнята и седна да чака Улик и Иган да се върнат.
Пред него изникна Бердин, облечена в червените си кожени дрехи.
— И къде по-точно беше? — попита го тя с ледения глас на Морещица.
— Преследвах духове в планината. Кара и Райна не ти ли казаха?
— Ти не ми каза. — Строгите й сини очи не трепнаха на ледения му поглед. — Това има значение. Да не си посмял повече да тръгваш нанякъде, без да ми се обадиш! Разбра ли?
През тялото на Ричард пробягаха тръпки. Разпозна безпогрешно кой говори: не Бердин — жената, а Господарката Бердин — Морещицата. Това не беше въпрос, а заплаха.
Ричард се отърси от мислите си. Просто беше уморен, а тя сигурно се е притеснила за своя Господар Рал. Само си въобразяваше разни неща. Какво му става? Сигурно се е изплашила, когато се е събудила и е разбрала, че той е тръгнал да гони Броган и сестра му, магьосницата. Бердин имаше странно чувство за хумор, може би всъщност си мислеше, че е смешно. Ричард се насили да се усмихне широко, като искаше да освободи напрежението й.
— Бердин, нали знаеш, че харесвам теб най-много. През цялото време си мислех само за усмихнатите ти сини очи.
Ричард пристъпи към вратата. Агиелът на Бердин изникна в ръката й. Тя го опря в рамката и препречи пътя му. Никога не я беше виждал с толкова жестоко лице.
— Зададох ти въпрос. Очаквам отговор. Не ме карай да те питам отново.
Този път нямаше никакво извинение за тона и действията й. Агиелът й беше на милиметри от лицето му, и то не случайно. Пред очите му за пръв път се разкриваше истинската й същност на Морещица — онази Бердин, която познаваха нейните жертви, същината на въплътеното в нея същество. Това, което видя, не му хареса. За миг погледна през очите на онези обречени жертви, които е докосвала с Агиела си. Никой, хванат от Морещица, не е намирал лесна смърт и никой освен Ричард не е успял да се освободи от мъчението.
Той изведнъж погледна със съжаление на доверието си към тези жени и жилото на разочарованието се впи в сърцето му.
Този път вместо студ през цялото му тяло премина горещата вълна на гнева. Осъзна, че може да направи нещо, за което после да съжалява, и веднага овладя порива си. Знаеше обаче, че в погледа му личи всичко.
— Бердин, трябваше да тръгна след Броган веднага след като разбрах, че е избягал, ако исках да имам някаква надежда да го заловя. Казах на Кара и Райна къде отивам и по тяхно настояване взех Улик и Иган със себе си. Ти спеше. Реших, че е безсмислено да те будя.
Тя все още не помръдваше.
— Ти ни беше необходим тук. Имаме много преследвачи и войници. Но само един Господар. — Върхът на Агиела й се завъртя и спря пред очите му. — Не ме разочаровай отново.
Трябваше да събере цялата си воля, за да не я сграбчи и счупи ръката й.
Бердин отдръпна Агиела си заедно със свирепия си поглед и си тръгна.
Останал сам в малката стая с тъмна ламперия, Ричард свали от раменете си тежката връхна пелерина и я метна до стената край огнището. Как може да е толкова наивен? Те бяха истински усойници, а той им бе позволил да се увият около врата му. Беше заобиколен от непознати. Не, не бяха непознати. Той знаеше какво представляват Морещиците. Знаеше на какво са способни Д’Харанците. Знаеше някои от нещата, сторени от представителите на определени страни в Средната земя. И въпреки това бе достатъчно глупав, за да повярва, че всички те могат да бъдат добри, ако им бъде предоставена възможност.