Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Уорън, това е гениално.
Той се усмихна. В следващия миг усмивката му изчезна.
— Остава въпросът: кой?
Тя свали лампата.
— Може да е бил човек от персонала, комуто е имала доверие. Някой без дарба, за да не се тревожи, че ще я… — Тя погледна назад в празния мрачен коридор. — Нали разбираш.
Той кимна и Вирна продължи.
— Ще трябва да проверя това.
Изпод вратата на стаята на Сестра Симона излизаха пръски светлина: през пролуката под вратата се промъкваха безшумно едва забележими отблясъци. Когато достигаха до щита, той започваше да искри, отвръщаше на силата със сила, противопоставяше се на магията. Сестра Симона се опитваше да пробие щита. При нейното състояние това можеше да се очаква. Въпросът беше защо не се получаваше. Вирна разпозна щита около вратата като най-обикновен, от онези, които използваха, за да държат заключени някъде провинили се млади магьосници.
Вирна докосна Хана си и прекрачи щита. Уорън се промъкна заедно с нея. Отблясъците светлина, излизащи изпод вратата, угаснаха.
— Симона? Аз съм Вирна Совънтрийн. Помниш ме, нали, скъпа? Може ли да вляза?
Отговор не дойде, така че Вирна натисна дръжката и отвори вратата. Държеше лампата пред себе си, за да осветява по-добре. Стаята беше почти празна. Виждаше си само поднос с глинена кана, хляб и плодове, сламеник и нощно гърне. В ъгъла се беше сгушила мърлява дребна женица.
— Остави ме на мира, демоне! — изпищя тя.
— Симона, всичко е наред. Аз съм, Вирна. С мен е приятелят ми Уорън. Не се страхувай.
Симона примигна на светлината, като че пред очите й бе изгряло слънцето. Вирна дръпна лампата назад, за да не я заслепява.
Симона вдигна поглед.
— Вирна?
— Да, точно така.
Симона целуна безименния си пръст десетина пъти, сипейки благодарности и благословии към Създателя. Завтече се през пода на ръце и колене и се вкопчи в подгъва на полата на Вирна, обсипвайки я с целувки.
— О, благодаря ти, че дойде. — Тя се изправи на крака. — Да бързаме! Трябва да бягаме оттук!
Вирна стисна дребната женица за раменете и я сложи да седне на сламеника. Нежно приглади назад разрошените й прошарени коси.
Ръката й замръзна.
Около врата на Симона имаше яка. Ето защо не е могла да пробие щита. Вирна никога не беше виждала Сестра с Рада’Хан около врата. Беше виждала да я носят стотици младежи и момчета, но никога Сестра. От гледката й прилоша. Бяха я учили, че в далечното минало поставяли Рада’Хан на врата на Сестри, изгубили си ума. Да полудее човек, роден с дарбата, беше все едно през претъпкан с хора пазар да премине светкавица. Трябваше да бъдат поставени под контрол. И все пак…
— Симона, ти си в безопасност. Намираш се в Двореца, под зоркото око на Създателя. Никой няма да ти навреди.
Симона избухна в сълзи.
— Трябва да се махна оттук. Моля те, пусни ме, трябва да избягам.
— Защо трябва да избягаш, скъпа?
Жената избърса сълзите от мръсното си лице.
— Той идва.
— Кой?
— Онзи от сънищата ми. Пътешественикът по сънищата.
— Кой е пътешественикът по сънищата?
Симона се дръпна назад.
— Пазителят.
Вирна млъкна.
— Пътешественикът по сънищата е Пазителят?
Симона закима толкова усърдно, че Вирна си помисли, че вратът й може да се откачи.
— Понякога. Друг път е Създателят.
Уорън се наведе напред:
— Какво?
Симона трепна.
— Ти ли си? Ти ли си онзи?
— Аз съм Уорън, Сестро. Аз съм само ученик, това е всичко.
Симона допря пръст до напуканите си устни.
— Значи и ти трябва да бягаш. Той идва. Иска всички, родени с дарбата.
— Онзи от сънищата ти ли? — попита Вирна.
Симона закима яростно.
— Какво прави той в сънищата ти?
— Измъчва ме. Причинява ми болка. Той… — Тя започна лудешки да целува безименния си пръст, в търсене закрилата на Създателя. — Казва, че трябва да престъпя клетвата си. Иска от мен да правя разни неща. Той е демон. Понякога се преструва на Създателя, опитва се да ме измами, но аз знам, че е той. Знам. Той е демон.
Вирна притисна към себе си изплашената жена.
— Това е само кошмар, Симона. Не е истина. Опитай се да го разбереш.
Симона закима така, че едва не изтръгна главата от шията си.
— Не! Сън е, но е истински. Той идва. Трябва да бягаме!
Вирна й се усмихна съчувствено.
— Какво те кара да мислиш така?
— Той сам ми го каза. Идва.
— Нима не виждаш, скъпа? Това става само когато спиш, не когато си будна. Не е истина.
— Сънищата са реалност. Когато съм будна, и тогава го знам.
— Сега си будна. Сега знаеш ли го, скъпа?
Симона кимна.
— Откъде си сигурна, когато си будна, че не е в главата ти, за да ти казва разни неща, както когато спиш?