Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Уорън кимна.
— И какво се казва за пътешественика по сънищата?
— Ами трудно е да се разбере. За него се говори повече като за оръжие, отколкото за човек.
— Оръжие ли? Какво оръжие?
— Не знам. Струва ми се, че не става дума толкова за предмет, колкото за някаква цялост, макар че не е изключено и да е човек.
— Може би означава, че е човек, който е толкова добър в нещо, като майстор на острието например, че често се обръщат към него — в знак на почит и уважение — с името на оръжието му.
Уорън вдигна пръст.
— Точно това е. Доста точно описание, Вирна.
— Какво е направило това оръжие със своите умения според книгите?
Уорън въздъхна.
— Не знам. Но разбрах, че пътешественикът по сънищата е свързан по някакъв начин с Кулите на вечната смърт, които разделяха Стария от Новия свят през последните три хиляди години.
— Искаш да кажеш, че пътешествениците по сънищата са издигнали Кулите?
Уорън се приближи повече към нея.
— Не. Мисля, че Кулите са били издигнати, за да ги спрат.
Вирна настръхна.
— Ричард унищожи Кулите — каза тя високо, без да има намерение да повишава глас. — Какво още трябва да се направи?
— Засега знам само толкова. Дори това, което ти казах, едва го разбирам. Не се знае много за книгите от времето на войната. Доколкото ми е известно, възможно е това да са само легенди, които нямат нищо общо с истината.
Вирна извърна очи към стаята зад нея.
— Онова, което видях тук, ми изглеждаше доста истинско.
Уорън се намръщи.
— И на мен.
— Какво имаше предвид, като каза, че не била луда „в общоприетия смисъл“?
— Не мисля, че Сестра Симона страда от кошмари или че си въобразява нещо. По-скоро ми се струва, че наистина й се е случило нещо, което я е докарало до това състояние. В книгите се описват примери, в които този условно наречен от нас „майстор на острието“ се появява и прави така, че човек не може да разграничи сънищата си от реалността. Сякаш мисълта им не може да се събуди изцяло от кошмара. Или пък изниква от света около тях, докато спят.
— Звучи ми като чиста лудост — да не можеш да разграничиш действителността от съня.
Уорън обърна длан нагоре. Точно в средата пламна огънче.
— Какво е действителността? Представих си пламък и „сънят“ ми, въображението ми станаха реалност. Разумът ми в будно състояние ми диктува какво да правя.
Вирна отметна назад един къдрав кестеняв кичур и започна да размишлява на глас:
— Точно както воалът разделя света на живите от света на мъртвите, в главите ни има бариера, която разделя действителността от въображението ни, от сънищата. Чрез самодисциплина и воля определяме какво ще бъде действителността за нас самите. — Тя внезапно вдигна поглед. — Скъпи Създателю, тази бариера в главите ни е онова, което ни пречи да използваме Хан в съня си. Ако тя не съществуваше, човек нямаше да има интелектуален контрол върху своя Хан, докато спи.
Уорън кимна.
— Ние контролираме своя Хан. Когато си въобразим, той може да стане истински. Но съзнателното въображение е подвластно на ограниченията, поставени от интелекта. — Той се наведе към нея и я погледна с напрегнати сини очи. — Спящото въображение не притежава никоя от тези задръжки. Пътешественикът по сънищата може да внушава действителност. Родените с дарба могат да я извикват на живот.
— Наистина е оръжие — прошепна тя, хвана Уорън за ръката и тръгна.
В застрашителната бездна на незнайното беше успокоително да имаш поне един приятел, на когото да се опреш. Главата й се въртеше от съмнения и въпроси. Сега тя беше Прелатът. От нея зависеше да намери отговори на някои въпроси, преди Дворецът да бъде сполетян от неприятности.
— Кой е умрял? — попита Уорън накрая.
— Прелатът и Натан — разсеяно каза Вирна, тъй като мислите й бяха далеч.
— Не, за тях имаше погребална церемония. Питам кой освен тях.
Вирна се отърси от мислите си.
— Освен Прелата и Натан ли? Никой. От доста време насам.
Пламъкът на лампата затанцува в сините му очи.
— Тогава защо Дворецът е използвал услугите на гробокопачи?
Деветнадесета глава
Ричард замахна с крак, скочи върху утъпкания сняг в двора пред конюшните и метна юздите на чакащия встрани войник. Зад него препускаше отряд от двеста Д’Харанци. Потупа по врата коня си, чиито крака се бяха подбили от път, и изчака изморените Улик и Иган да слязат от своите. В спокойния, студен следобеден въздух плуваха облачета дим, изпускани от хора и животни. Смълчаните мъже бяха уплашени и объркани. Ричард беше бесен.
Свали дебелата си ръкавица и почеса четиридневната си брада през прозявка. Беше уморен, мръсен и гладен, но най-вече ядосан. Преследвачите, които бе взел със себе си, бяха добри — както му бе казал генерал Рейбич — и Ричард нямаше причина да поставя под съмнение уменията им. И въпреки това явно не бяха достатъчно добри. Самият той бе доста наблюдателен и на няколко пъти открива следи, които другите бяха пропуснали да забележат. Но двата дни обилен снеговалеж и силна буря бяха обрекли усилията им на провал и в края на краищата се бяха отказали.