Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Отпусна ръка на рамката на прозореца и се загледа в потъмняващия планински пейзаж. Почувства как топлината на огъня изпълва премръзналото му тяло. Грач му липсваше. Липсваше му и Калан. Добри духове, толкова му се искаше да я прегърне.
Може би трябваше да се откаже от всичко това. Ще намери за себе си и Калан някое скътано местенце в Еленовата гора, където никой никога няма да може да ги намери. Двамата ще изчезнат и ще оставят останалият свят да се оправя сам. Защо трябва да го е грижа за света, след като на света не му пука за него.
„Зед, толкова си ми нужен тук.“
Ричард усети как вратата зад гърба му се отваря и към него тръгва лъч светлина. Хвърли поглед през рамо и видя в рамката на вратата да стои Кара. Зад нея надничаше Райна. Двете бяха облекли кафявите си одежди и му се усмихваха палаво. Не им се зарадва.
— Господарю Рал, радваме се, че се завърна цял-целеничък. — Кара му се усмихна още по-широко и отметна русата си плитка на гърба. — Липсвахме ли ти? Надявам се не си…
— Изчезвайте!
Игривата й усмивка се стопи.
— Моля?
Той се обърна.
— Казах да изчезвате. Или може би сте дошли да ме заплашвате с Агиелите си? Точно в момента не ми се гледат морещенските ви физиономии. Изчезвайте!
Кара преглътна.
— Ако имаш нужда от нас, няма да сме далеч — каза тя със сломен глас. Изглеждаше като попарена. Обърна се и избута Райна навън.
Щом излязоха, Ричард се отпусна върху кожения стол зад малката тъмна лакирана масичка с животински крака. Пушекът и острата миризма от огнището му подсказаха, че цепениците вътре са дъбови — избор, който той самият би направил в подобна студена нощ. Избута лампата към стената, на която висяха няколко картини с пейзажи. Най-голямата беше колкото дланта му и въпреки това всички успяваха да изобразят величествени, хълмисти гледки. Ричард се загледа в спокойните сцени и си помисли колко щеше да е хубаво, ако животът е толкова прост, колкото изглежда на идиличните рисунки.
От мислите му го извади появяването на Улик и Иган, които водеха генерал Рейбич.
Генералът поздрави с юмрук в гърдите.
— Господарю Рал, радвам се да ви видя жив и здрав. Постигнахте ли някакъв успех?
Ричард поклати глава.
— Хората, които изпрати с мен, бяха наистина каквито каза, но условията се оказаха невъзможни. Успяхме тук-там да хванем следите на бегълците, но явно са тръгнали към Шумната улица и центъра на града. Веднъж попаднали там, няма начин да се определи в коя посока са поели. Може би към Никобарезе, на североизток. За всеки случай оградихме целия град, ако са решили да поемат в друга посока, но въпреки това не открихме и следа от тях. Докато претърсим основно всичко, загубихме много време и това позволи на бурята да прикрие следите им.
Генералът изръмжа замислено.
— Разпитахме хората им в Двореца. Никой не знае къде е заминал Броган.
— Може да лъжат.
Ръката на Рейбич поглади белега на бузата му.
— Повярвайте ми, наистина не знаят къде е отишъл.
Не му бяха необходими повече подробности.
— От първоначалните следи успяхме да разберем, че са били само трима — без съмнение генерал Броган, сестра му и онзи другият.
— Ами, след като не е взел хората си, май ми прилича на бягство. Сигурно сте го изплашили до смърт и просто е хукнал да си спасява кожата.
Ричард тупна с пръст по масата.
— Може и така да е. Но искам да съм сигурен накъде е тръгнал. За собствено спокойствие.
Генералът сви рамене.
— Защо не му прикачихте облак-следач? Защо не използвахте магията си, за да го проследите? Мрачният Рал винаги постъпваше така, когато искаше да залови някого.
На Ричард това му бе добре известно. Знаеше какво е облак-следач от собствен опит. Всичко започна, когато Мрачният Рал закачи за него такъв облак, за да знае къде е, да може да отиде да го прибере, когато си пожелае, и да възстанови Книгата на преброените сенки. Зед качи Ричард на магьосническия си камък, за да откачи облака от него. Макар да бе почувствал магията да бушува в тялото му, Ричард нямаше представа как действа тя. Беше виждал освен това Зед да използва някакъв магически прах, за да прикрие следите им и да не може Мрачният Рал да ги открие, но и него не знаеше как да използва.