Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Сир, това е ароматът на вечерята. Мислех, че кралят ще ми окаже честта да вечеря в Люсиен, и се бях подготвила.

Луи XV още веднъж вдъхна ароматната пара и водейки за ръка графинята, се спря до вратата на трапезарията. Върху ослепително осветена и великолепно наредена маса имаше два чифта прибори.

— Чумата да го вземе, имате добър готвач, графиньо.

— Днес бе едва първият му ден и бедният дявол направи чудеса, за да заслужи одобрението на Ваше величество. Той е способен дори да си пререже гърлото като бедния Вател.

— Наистина, така ли мислите? — попита Луи XV.

— Беше приготвил омлет от яйца на фазан, сир, на който той много разчиташе…

— Омлет от яйца на фазан? Аз обожавам омлетите от яйца на фазан.

— Виждате ли какво нещастие!

— Е, добре, графиньо, нека не причиняваме мъка на вашия готвач — каза кралят, като се смееше. — И докато ние вечеряме, може би господарят Замор ще се върне от обиколката си.

— Ах, сир, та това несъмнено е великолепна идея — каза графинята, която не можеше да скрие задоволството си, че е спечелила първия манш. — Елате, сир, елате!

— Но кой ще ни сервира? — попита кралят, като търсеше напразно с очи някой лакей.

— О, сир — каза госпожа Дю Бари, — нима кафето ви е по-лошо на вкус, когато ви го сервирам аз?

— Само два чифта прибори — възкликна кралят. — Ами Шон? Тя вечеряла ли е?

— Сир, никога не бих се осмелила без изрична заповед от Ваше величество…

— Хайде — каза кралят, като взе самичък една чиния и прибори от една полица. — Ела, малка ми Шон, седни срещу нас.

— О, сир — каза Шон.

Кралят протегна чашата си. Графинята взе една гарафа с тясно гърло и сипа на краля.

— Сипвайте дълго и бавно, графиньо!

— За да не размътя течността ли, сир?

— Не, за да ми дадете време да гледам ръката ви.

— Сир — каза графинята, като поднесе на краля гарафа с леденостудено шампанско, съвсем ново за епохата вино. — Ето ви наистина вода, почерпена от извора на река Лета96.

— Река Лета, графиньо? Сигурна ли сте?

— Да, сир. Бедният Жан я донесе от ада, където беше изминал три четвърти от пътя.

— Графиньо — каза кралят, като вдигна чашата си, — пия за неговото щастливо възкръсване, но, моля ви, да не говорим за политика.

— Тогава не знам за какво повече да говоря, сир. Може би Ваше величество ще благоволи да ни разкаже някоя история. Вие разказвате толкова добре.

— Не, но ще ви кажа някои стихове.

— Стихове ли? — възкликна госпожа Дю Бари.

— Графиньо, те са предназначени за вас.

— За мен?

— За вас!

— И от кого са те?

— От господин Дьо Волтер.

— Четете, сир, четете! Прочетете ни стиховете на господин Дьо Волтер!