Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Но да предположим, че госпожа Д’Алони приеме — каза графинята, която допускаше най-лошото, за да обясни нещата. — Не можем да принудим тази дама да се откаже от предимствата си.

— Що отнася до мен, добротата на краля е неизчерпаема, госпожо — каза фаворитката.

— Ако предложа услугите си на госпожата — поде старата тъжителка, която, изглежда, придобиваше по-голяма решителност, водена едновременно от своя интерес и от комедията, която се разиграваше пред нея, — аз не бива да разчитам, че моето дело ще бъде спечелено, защото всички гледат на него днес като на изгубено, а това означава, че утре то ще бъде трудно спечелено.

— А, само ако кралят пожелаеше това! — отговори виконтът, като бързаше да ликвидира това ново колебание.

— Е, добре! Госпожата има право, виконте — каза фаворитката. — И аз съм на нейното мнение.

— Какво казвате? — попита виконтът, като разтвори страшно очите си.

— Казвам, че е въпрос на чест за една жена с името на госпожата делото да се гледа така, както трябва. Само че никой не може да спре волята на краля, нито да го възпре в неговата щедрост. И ако кралят, не желаейки особено днес, при тези отношения с Парламента да промени хода на делото, предложеше на госпожата обезщетение?

— Почтено е — побърза да каже виконтът. — О, да, сестричке. И аз съм на вашето мнение.

— Уви! — каза, преизпълнена с мъка, тъжителката. — Как да се даде обезщетение при загуба на едно дело, което възлиза на двеста хиляди ливри?

— Но — каза госпожа Дю Бари — чрез един кралски подарък от сто хиляди ливри например?

Двамата съюзници се вгледаха жадно в жертвата си.

— Аз имам син — каза тя.

— Толкова по-добре. Това означава един държавен служител повече, една нова преданост в полза на краля — поде Жан. — А най-малкото, на което мога да се надявам, е длъжността лейтенант в кралската гвардия.

— Значи вие ми позволявате да говоря на Негово величество за вас? — попита графинята.

— Окажете ми тази чест — отговори тъжителката с въздишка.

— Госпожо, това ще стане не по-късно от тази вечер — каза фаворитката, вдигайки обсадата. — А сега, госпожо, аз, надявам се, завоювах вашето приятелство.

— А вашето приятелство ми е толкова скъпо — отговори старата дама, като започна да се кланя, че аз наистина мисля, че сънувам.

— И кога ще имам честта да ви видя отново, госпожо графиньо? — попита старата тъжителка.

— Утре сутринта моята карета ще бъде пред вратата ви, госпожо, за да ви отведе в Люсиен, където ще бъде и кралят. Утре в десет сутринта аз ще съм изпълнила обещанието си. Негово величество ще бъде предупреден и вие няма да чакате нито минута.

— Позволете да ви придружа — каза Жан, като предложи ръката си на графинята.

— Ще се справя и сама, господине — каза старата дама. — Останете тук, моля ви.

Жан настоя.

— Поне до стълбата.

— След като държите толкова…

И тя пое ръката на виконта.

— Замор! — извика графинята.

Замор дотича.

— Да светят на госпожата до входа и да докарат каретата на брат ми.

Замор изхвърча като стрела.