Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Щом пристигна до моста Д’Антен, над канала, който се вливаше в реката и обграждаше Париж от Сена до Ла Рокет, графинята видя една карета, която я очакваше. В каретата бе виконт Жан заедно с един прокурор, с когото разговаряше оживено. Като забеляза графинята, Жан го изостави и скочи на земята, правейки знак на кочияша на сестра си да спре веднага.

— Бързо, графиньо — каза той. — Качете се в моята карета и карайте до улица „Сен Жермен де Пре“! С две думи, ето какво. Останах в Париж, защото съм винаги предпазлив, и виждате, че имам основание. В девет вечерта започнах да обикалям около странноприемницата „Пеещият петел“. Успокоен, аз се качих по стълбата. На вратата ме спря една прислужница и ме уведоми, че госпожа графинята няма да може да излезе през деня, а може би и в продължение на цели осем дни. Признавам, че все пак бях подготвен за известна липса на благоволение, но не очаквах точно това.

— Как така няма да излезе? — провикнах се аз. — Какво й е?

— Болна е.

— Невъзможно! Снощи се чувстваше прекрасно.

— Да, господине, но госпожата има навик да си приготвя сама какаото сутрин и докато го кипваше, изля малко от него върху крака си и се изгори.

— Не, няма никаква лъжа. Ужасно ме боли — чух да казва един глас.

Хвърлих се в посоката, откъдето идваше гласът, минах през една врата, която се отвори трудно. Старата графиня наистина лежеше.

— Погледнете — каза ми тя, като ми посочи един грозен кафеник върху перваза на квадратното прозорче. — Този съд причини цялата беда. Скочих върху него с двата крака. Уверявам ви, че ще бъде изхвърлен. Какъв провал! — продължи старата с жален глас. — Госпожа Д’Алони ще представи сестра ви. Какво да се прави? Така е било писано, както казват ориенталците.

— Вие ме отчайвате, Жан! — провикна се госпожа Дю Бари. — Боже мой!

— Аз няма за какво да се отчайвам, ако вие отидете при нея. Затова пратих да ви повикат.

— И защо имате надежда?

— Дявол да го вземе! Защото можете да направите онова, което аз не мога. Вие сте жена. Ще я накарате да махне превръзката. И след като разкриете измамата, ще заявите на госпожа Дьо Беарн, че нейният син никога няма да бъде големец, а самата тя няма и стотинка да получи от наследството на Дьо Салюс.

— Бога ми, вие се шегувате! — извика графинята.

— Едва ли.

— Къде живее нашата пророчица?

— Знаете много добре: в „Пеещият петел“ на улица „Сен Жермен де Пре“, голяма черна къща с изрисуван петел върху ламаринена плоча. Когато ламарината скърца, петелът пее. Искате ли да ви придружа?

— О, не, опазил ме Бог! Ще развалите всичко!

— Това ми каза и прокурорът, с когото се посъветвах по този въпрос. Да притискаш човек в къщата му, означава глоба и затвор, да го притиснеш вън от нея…

— Не означава нищо. Вие го знаете по-добре от всеки — каза графинята на Жан.

И Жан се отдръпна, за да направи път на каретата.

— Къде ще ме чакате?

— В самата странноприемница. Ще си поръчам бутилка испанско вино и ако ви потрябва помощ, ще ви я предложа.