Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Решително, сир — каза графинята, по-скоро засегната, отколкото признателна на тази поетична пратка, — решително господин Дьо Волтер иска да се сдобри с вас.
— О, колкото до това, трудът му е напразен — каза Луи XV. — Това е само един опит, който ще му отнеме всичко, ако се върне в Париж. Нека да си ходи при своя приятел и мой братовчед Фридрих II98. Достатъчен ни е господин Русо. Но вземете тези стихове, графиньо, и размишлявайте върху тях.
Графинята пое хартията, нави я на тънко руло и я постави до чинията си.
Кралят я наблюдаваше.
— Сир — каза Шон, — малко токайско вино?
— Идва от самата изба на Негово величество императора на Австрия — каза графинята. — Доверете му се, сир.
— О, от избите на императора… — възкликна кралят. — Но само аз имам от него.
— Идва и при мен от управителя на вашите изби, сир.
— Монсеньор, Франция има поне добротата да ви обича от цялото си сърце.
— Ах, сир, защо наистина не сте пълновластният господар на Франция.
— Графиньо, без политика.
— Кралят ще пие ли кафе? — попита Шон.
— Разбира се.
— А Ваше величество сам ли ще си го приготви, както обикновено? — попита графинята.
— Ако господарката на замъка не се противопостави на това.
Графинята стана.
— Какво правите?
— Ще ви сервирам, монсеньор.
— Хайде — каза кралят, като се изтегна върху стола си с вид на човек, вечерял добре и превърнал безпокойството си в спокойствие. — Хайде, виждам, че ще направя по-добре, ако ви оставя да го приготвите вие, графиньо.
Графинята донесе горящ сребърен мангал, върху който имаше джезве, пълно с гореща мока. Тя постави пред краля лакирани чашка и чинийка, както и малка каничка бохемски порцелан. Пред чинийката тя постави и малко хартиено руло.
Пет минути по-късно кралят вече сърбаше кафето си с насладата на опитен гастроном. Графинята го остави да свърши, но при последната глътка кафе се провикна:
— Ах, сир, вие запалихте кафето си със стиховете на господин Дьо Волтер. Това ще бъде неприятно за привържениците на Шоазьол.
— Излъгал съм се във вас, вие не сте фея, вие сте демон.
Графинята стана.
— Сир — каза тя, — Ваше величество би ли искал да види дали управителят се е върнал?
— Замор? Пфу! И за какво ми е?
— За да отидете в Марли, сир.
— Наистина — каза кралят, като се опитваше да се освободи от насладата, която изпитваше, — да видим, графиньо, да видим.
Госпожа Дю Бари направи знак на Шон, която изчезна. Кралят поднови разследването си, но трябва да кажем, че разположението на духа му сега беше твърде различно отпреди. Философите са казали, че човек вижда нещата в черно или в розово в зависимост от стомаха си.
След десетина крачки по коридора до краля достигна нов аромат. Една отворена врата разкриваше очарователна стая, чиито стени бяха покрити със син сатен, а по него бяха набодени истински цветя. В тайнствената светлина се откриваше брачно ложе, към което от два часа се стремеше духът на вълшебницата.
— Е, сир — каза тя, — изглежда, Замор не се е появявал и ние все още сме затворени. Можем да напуснем замъка само през прозорците му…
— С чаршафите от леглото ли? — попита кралят.
— Сир — каза графинята с очарователна усмивка, — нека да употребим, но без да злоупотребяваме.
Кралят разтвори ръце, като се смееше, а графинята изпусна красивата роза, която остана без листа, падайки на килима.
34.
Волтер и Русо
Както вече казахме, спалнята в замъка Люсиен беше чудо на архитектурата и обзавеждането. Гледаше на изток, но беше така плътно затворена с позлатени капаци и пердета от сатен, че денят в нея никога не проникваше, преди (подобно на някой придворен) да е сигурен, че е получил позволение да влезе.
Беше десет часът, когато кралят излезе от синята стая.
Този път кралските екипажи чакаха в двора още от девет часа. Замор, със скръстени ръце, даваше или се преструваше, че дава заповеди. Кралят надникна през прозореца и видя тези приготовления за тръгване.
— Какво ще кажете за това, графиньо? — попита той. — Няма ли да закусим? Човек би помислил, че искате да ме отпратите гладен.
— Да ме опази Бог, сир! — отговори графинята. — Мислех, че Ваше величество има среща с господин Дьо Сартин в Марли.
— Ей богу! — каза кралят. — Струва ми се, че спокойно може да се каже на Сартин да ме открие тук. Толкова е близо.
98
Фридрих II Велики (1720–1785) — пруски крал от 1740 от династията Хохенцолерни. Син на Фридрих Вилхелм I. Възприема идеите на Просвещението. Поощрява развитието на науката, литературата, изкуството и философията. В резултат на завоевателната политика (Силезийските войни 1740–1742, 1744–1745 и Седемгодишната война) територията на Прусия се удвоява — бел.ред.