Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Ами! — каза кралят. — Парижаните са по-глупави, отколкото мислех. Оставете ги да се забавляват, Сартин, и няма да се оплакват от немотията.

— Да, сир, но ако той един ден реши да произнася речи, както направи в Лондон?

— Тогава ще е налице престъпление, и то обществено, и вие няма да имате нужда от заповедта, Сартин.

Началникът на канцеларията разбра, че арестуването на Русо би било акт, от който кралят искаше да свали кралската отговорност, и затова не настоя повече.

— А сега, сир — продължи Сартин, — ще стане дума за още един философ.

— Още един ли? — отвърна с отегчение кралят. — Няма ли да престанем да се занимаваме с тях?

— Уви, сир! Те не престават да се занимават с нас.

— За кого става дума?

— За господин Дьо Волтер.

— Какво е направил?

— Той нищо не е направил, сир, а неговите съмишленици. Искат да му издигнат статуя.

Луи XV вдигна рамене.

— Сир, не съм виждал друг такъв от времето на Полиоркет102 — продължи господин Дьо Сартин. — Той има връзки навсякъде, първите хора във вашето кралство се превръщат в контрабандисти, за да внесат книгите му. Оня ден залових осем пълни сандъка, два от тях бяха адресирани до господин Дьо Шоазьол.

— Какъв шегаджия.

— Сир, забележете между другото, че за Волтер се прави онова, което се прави за кралете — гласят се да му издигнат статуя.

— На кралете не се гласят да издигнат статуи, Сартин. Те сами си ги издигат. И кой е натоварен с тази хубава творба?

— Скулпторът Пигал.

— Е, и? Какво искате да направя аз? Аз не съм човек на литературата и това съвсем не ме засята.

Господин Дьо Сартин въздъхна:

— Сир, ако не наказваме хората, нека поне да унищожим техните творби. Ето списък на книгите, които трябва да се забранят веднага, тъй като едните атакуват трона, а другите — олтара. Първите предизвикват бунт, вторите извършват светотатство.

Луи XV пое списъка и прочете с уморен глас:

— „Светата зараза, или естествена история на суеверието“, „Системата на природата, или законите на физиката и морала“, „Господ и хората, проповеди за чудесата на Исус Христос“, „Наставленията на капуцина от Рагуза към брат Пердуиклозо, който заминава за Божи гроб“…

Кралят не беше прочел и една четвърт от списъка, когато изпусна листа.

— Това значи да настроим всички срещу нас, Сартин — прошепна той.

Сартин го наблюдаваше с онова разбиране, което Луи XV толкова обичаше да вижда у своите служители, защото му спестяваше усилията да мисли или да действа.

— Спокойствие, сир, спокойствие — каза той. — Нали това желае Ваше величество?

Кралят кимна с глава.

— Боже мой! Да, аз не искам нищо друго освен спокойствие от вашите философи, енциклопедисти, чудотворци, светила, поети, учени и драскачи! Бог ги знае откъде изникват?! Нека шумят, да пишат, да вдигат врява, да клеветят, да правят преценки, да проповядват, да викат… нека да ги увенчават с лаври, да им издигат статуи, да им строят храмове, само да ме оставят на спокойствие.