Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Годината е 1770. Бедността и мизерията са завладели Париж. Андре дьо Таверне започна своите първи стъпки в кралския двор, ухажвана от самия крал Луи XV. Величествената Мария-Антоанета има трудната задача да се пребори с конкуренцията не само в кралския двор, но и в сърцата на хората, както и нелеката цел да накара младия, все още невстъпил в длъжност Луи XVI да й обърне внимание. Всичко обаче се обърква, когато масонът Жозеф Балзамо се завръща във Франция, прокламирайки идеите за равенство и свобода. Започва да се плете голям заговор, който ще доведе до изригването на едно от най-великите събития в човешката история — Великата френска революция.
— Точно така. Освен това трябва да ми посочите и деня и часа на моето представяне.
— Бога ми — каза кралят. — Вие спечелихте вашето представяне, графиньо. Определете деня сама.
— Сир, колкото се може по-скоро.
— Научихте ли се да правите трите поклона?
— Така мисля. Вече цяла година се упражнявам.
— Имате ли рокля за случая?
— За да се ушие, стигат двадесет и четири часа.
— Имате ли кръстница?
— Тя ще бъде тук след един час.
— Е, добре, графиньо! Предлагам ви договор.
— Какъв?
— Няма да ми говорите повече никога за дрязгите между виконт Жан и Филип дьо Таверне.
— Значи ние жертваме бедния виконт?
— По дяволите — да!
— Е, добре, сир, няма да говорим повече за това… Е, денят е?
— Вдругиден.
— Часът?
— Десет вечерта, както е прието.
— Дадено! Закълнете се в името на Франция!
И госпожа Дю Бари протегна на краля хубавата си малка ръка, в която Луи XV сложи своята. В единадесет и четвърт в двора се чу конски галоп. Госпожа Дю Бари стана бързо и погледна през прозореца. Един пратеник на Жан дю Бари скочи от изпотения кон.
Графинята потръпна, но тъй като не трябваше да дава израз на никакво безпокойство, за да запази доброто разположение на краля, отново седна до него.
Миг след това влезе Шон с бележка в ръка. Нямаше как — тя трябваше да бъде прочетена.
— Какво има, скъпа ми Шон? Може би любовно писъмце? — попита кралят.
— О, Боже мой, да, сир!
— И от кого?
— От горкия виконт.
— Наистина ли?
— Вижте сам.
Кралят позна почерка и помисли, че може би в бележката ставаше въпрос за приключението при Ла Шосе. Графинята беше като на тръни.
— За мен ли е бележката? — попита тя.
— Да, графиньо.
— Кралят позволява ли да я прочета?
— Да, по дяволите! През това време Шон ще ми каже баснята „Гарванът и лисицата“.
И той привлече Шон към себе си, като пееше — по думите на Жан-Жак — с най-фалшивия глас на кралството си „загубих моя служител, загубих цялото си щастие…“99.
Графинята се оттегли към един прозорец и зачете:
Не чакайте старицата злодейка. Тя твърди, че вчера си е изгорила крака, и сега си стои вкъщи. Трябва да благодарим на Шон за щастливото й пристигане вчера — дължим този обрат на нея. Вещицата я позна и нашата игра се провали.
Какво щастие е, че този мизерник Жилбер, който е причината за всичко, е изчезнал. Бих му извил врата. Но това няма да му се размине, щом го намеря.
Свършвам. Елате бързо в Париж. Ще нагласим всичко, както преди.
Жан
— И по-добре ли е скъпият виконт? — запита кралят.
— Оправя се. Благодаря, сир. О, една кола влиза в двора.
— Но несъмнено това е нашата графиня.
— Не, сир. Това е господин Дьо Сартин.
— И така, вие ме изоставяте, графиньо!? — каза кралят с печална усмивка.
— Сир, днес е неделя. Не забравяйте подписите!
И графинята се приближи до краля и той я целуна по свежите бузи, след което тя напусна апартамента.
Министърът с документите вече влизаше през вратата, срещуположна на онази, от която беше излязла графинята. Кралят въздъхна още по-дълбоко и тъжно.
— А, ето ви и вас, Сартин — каза той. — Колко сте точен!
Думите бяха изречени с такъв тон, че не беше възможно да се разбере дали са похвала или упрек. Господин Дьо Сартин разтвори книжата и се приготви за работа. Тогава се дочу скърцането на кола по пясъка на алеята.
— Почакайте, Сартин! — каза кралят.
И изтича до прозореца.
— Какво? Графинята ли излиза?
— Самата тя, сир — отговори министърът.
— Но не очакваше ли тя госпожа Дьо Беарн?
— Сир, склонен съм да мисля, че тя се умори да я чака и отиде да я вземе.
— Откъде знаете това, Сартин? И какво впрочем се е случило? Кажете ми, Сартин!
— На старата графиня ли, сир?
— Да.
— Това, което се случва навсякъде, сир — явяват се трудности.
— Горката графиня — каза кралят, като не можа да прикрие радостния лъч в очите си.
— А, сир! Четворният съюз и Семейният договор100 бяха дребна работа в сравнение с представянето на графинята.
— Бедната графиня — повтори кралят, поклащайки глава, — тя никога няма да постигне целите си!
— От това се боя и аз, сир, ако Ваше величество не се обиди.
— А беше толкова сигурна!
— Най-лошото за нея е — каза господин Дьо Сартин, — че ако не бъде представена преди пристигането на госпожа дофината, това няма да стане никога.
— Повече от вероятно е, Сартин, имате право! Смятат моята снаха за много строга, дори прекалено набожна и лицемерна. Горката графиня!
вернуться
99
Стих от „Селският гадател“ на Русо — бележка на френския издател
вернуться
100
Договор, сключен между Бурбоните от Франция, Испания, Парма и Неапол срещу английското морско могъщество. Главно действащо лице при оформянето на договора е херцог Дьо Шоазьол. Годината е 1761 — бел.прев.
