Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Прекрасно — промърмори зарадвано Тамсин и пое дълбоко аромата на розите, които цъфтяха под прозореца й. В лехите растяха най-различни цветя. Това беше родината на майка й, красивата зелена земя, за която Сесил говореше с безкраен копнеж под палещото испанско слънце.
Тамсин облече бързо панталона си и една риза и хукна боса по коридора. Къщата беше тиха. Ако се съдеше по слънцето, вероятно беше едва пет часът. Освен това беше неделя и всички щяха да си поспят по-дълго.
Резето на масивната входна врата се отвори много трудно, но Тамсин напрегна всичките си сили и се справи. След като успя да отвори вратата, тя застана на прага и примигна срещу великолепното утро. Сърцето й се отвори към топлината и светлината. Малкият преден двор беше обърнат на изток и излизаше към реката.
Тамсин мина под сводестата порта в стената, която заграждаше двора, и отиде в градината, която се простираше чак до морето. Тя вдигна поглед към прозореца си и едва сега забеляза, че е спала в четириъгълна кула, цялата обрасла с бръшлян.
Полковник Сейнт Симон има великолепен дом, каза си с искрено възхищение тя. Цялата къща излъчваше богатство и власт.
Тези две понятия имаха друго значение в неспокойния живот на една бандитка, те не се изразяваха в притежанието на тухли, камъни и земя, но Сесил й беше разказвала, че англичаните ценят извънредно високо тези си притежания.
Седрик Пенхалан беше „кралеубиец“. Сесил й бе обяснила, че огромното богатство му давало възможност да упражнява широко политическо влияние. Без да разполага с богатство, нито един мъж, дори надарен с безмилостното честолюбие на лорд Пенхалан, не можел да се възкачи на този таен престол на властта. А гордостта от благородния му произход укрепвала властта, която упражнявал над всички хора от рода Пенхалан, дори над най-далечните роднини. Само собствената му сестра се осмелила да се разбунтува срещу тази власт и трябвало да бъде жестоко наказана.
Седрик няма да се справи с дъщерята на Сесил, каза си с мрачна усмивка Тамсин и хукна през ливадата към морето, което я примамваше. Без да обръща внимание на добре поддържаната алея, настлана с чакъл, тя тичаше направо през тревата и се наслаждаваше на приятното усещане. Най-младата издънка на рода Пенхалан щеше да се справи с могъщия Седрик, да го победи със собствените му оръжия. При тази мисъл тя отново си представи лицето на вуйчо си и потръпна. От този човек се излъчваше неукротима енергия, подобна на лавина, която помиташе всичко, посмяло да се изпречи на пътя й. Той я видя на стълбата и застина на мястото си. В очите му имаше смайване, неверие… и ужас. Той я позна и за миг изпита нещо като страх — Тамсин беше готова да се закълне в това.
Не, той не можеше да знае коя е тя. И никога нямаше да узнае истината, докато тя не сметне, че е дошъл моментът да я разкрие — пред цялата общественост. Духът на Сесил изискваше възстановяване на справедливостта и отмъщение и тя щеше да нанесе удара си бързо и безмилостно, като удар с кама. А дотогава той щеше да я среща и да се измъчва от мисълта, че това момиче прилича досущ на сестра му, макар да е само невинна млада гостенка в чужда къща.
Но дали щеше да има срещи с Пенхалан, докато живееше под покрива на Сейнт Симон? Тамсин спря да тича и прехапа устни. Тя беше усетила враждебността между полковника и Седрик Пенхалан. Дълбока враждебност, ако се съдеше по гневния глас, с който Джулиън беше казал: „Погрижете се да държите племенниците си далече от земята ми, Пенхалан, иначе не мога да гарантирам за последствията.“ Кои бяха тези племенници? Вероятно са й братовчеди.
Имаше цял куп загадки, но скоро всички щяха да бъдат разрешени. Габриел щеше да събере сведения в местната кръчма. По тези места той се чувстваше като у дома си, освен това беше опитен шпионин — умееше както да събира информация, така и да я разпространява. Най-важното — играта беше започнала.
Тамсин кимна доволно и отново погледна към морето. Щом стигна до ниската стена в края на ливадата, тя спря и от устните й се отрони учудено: „О!“ Зад стената започваше стръмен склон. Вдълбаният в сушата залив беше обграден от стръмни скали, само в средата имаше малък пясъчен плаж; но най-много я учудиха великолепните цветове на морето и скалите. Тя застина на мястото си, за да се наслади на невероятната красота, после нададе весел вик и хукна надолу по склона.
От прозорците на стаята си Джулиън беше проследил утринната й разходка по влажната поляна. Тъкмо беше започнал да се облича, когато някакво цветно петно привлече вниманието му към прозореца. Сега стоеше без риза, пъхнал палци в колана на панталона си, и наблюдаваше гостенката си със смесица от гняв и радост. Тя беше нарушила строгите правила за облеклото, които й беше наложил. Едно беше да свали полата си насред жестоката битка на борда на военния кораб и да се покаже в мъжки дрехи, и съвсем друго да тича боса и с кожен панталон в мирния, старомоден Корнуол.