Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Естествено аз уважавам позицията ви, Мери — усмихна се успокояващо тя. — Избрахте ли си някоя от роклите, които видяхме? Аз бих предпочела жълтата от креп-муселин или тази от кремав камгарн.
Обезоръжена от бързата капитулация на Бела и от собствените си угризения на съвестта, че беше изложила любезната си домакиня пред модистката, Мередит се съгласи да вземе двете рокли. При нужда щеше да изпрати писмо на адвокат Доун, за да получи допълнителна сума. Парите бяха предвидени за погасяване на дълговете, но щом се върнеше в Корнуол и се заемеше с обичайната си работа, ще да компенсира загубата. Всъщност това е само началото на приключението, каза си развеселено Мери, сега няма да мисля за края му.
Бела размени няколко думи с мадам Бернис, която засия и поздрави лейди Блейк за чудесния избор — като че ли беше купила цялата колекция, както беше готова да стори лейди Бюмонт преди малко. Мередит отговори с усмивка, която даде да се разбере, че не можеха да я измамят толкова лесно. За нея беше очевидно, че модистката беше много разочарована, но тъй като имаше интерес да запази добрите си отношения с ценна клиентка като лейди Бюмонт, никога нямаше да си го признае.
Арабела мъдро реши да приключат с покупките за тази сутрин, тъй като посещенията в магазини за обувки или бельо можеха да ядосат още повече склонната към прояви на независимост гостенка. Трябваше колкото се може по-скоро да изпрати вест на скъпия си брат, затова предложи да се приберат вкъщи, тъй като било почти време за обяд. За следобеда Мери беше планирала кратка разходка по улиците около Кавендиш Скуеър, а Бела искаше да си полегне за един час. Тя се извини и изрази надеждата, че гостенката й няма нищо против да остане за малко сама.
— Разбира се, че нямам — увери я усърдно Мередит. — Много ми се иска да се поразходя. Нали няма да е неприлично?
— Можете да се разхождате, колкото си искате, но само придружена от лакей — обясни Арабела.
Според Мередит това беше излишно, но щом така изискваше приличието, тя щеше да се подчини.
Повикан спешно от сестра си, лорд Ръдърфорд се появи точно когато Мередит не си беше вкъщи.
— Какво става, Бела? — попита той, без да си губи времето в официални поздрави. — По тона на записката ти очаквах да намеря тук убити и ранени.
— Ти постъпи много зле, Демиън, като ме постави в такова неудобно положение — нападна го възмутената сестра. Срещата се състоя в будоара й, където тя си почиваше на мек диван и се опитваше да чете от томче с нови балади.
— Говори по същество, Бела — помоли спокойно Ръдърфорд, взе томчето от ръцете на сестра си и го запрелиства.
Арабела му разказа с подробности за случката при мадам Бернис.
— Няма да ти позволя да злоупотребяваш с мен по този начин, Ръдърфорд! Повече няма да изпълнявам задачите, които са ти досадни! Когато се ядоса, Мери може да бъде ужасно неприятна — заключи тя и се облегна изтощено на възглавниците.
Ръдърфорд едва се удържа да не избухне в смях.
— Не разбирам защо си толкова развълнувана, скъпа Бела, но те моля да престанеш да ме ругаеш. Кълна се, че не съм имал намерение да те поставя в толкова неловко положение! Нито пък съм си помислял да ти възлагам неприятни задачи.
Бела, малко поуспокоена от тези уверения, поиска да узнае какво възнамерява да предприеме брат й; защото планът му беше осъден на провал, ако не успееха да убедят Мередит, че се нуждае от съответния гардероб.
— Честно казано, изобщо не помислих за това — призна Демиън. — След като тя се съгласи по принцип с плана ми, не виждам защо проявява скрупули по отношение на подробностите. Макар че вече имам опит с дяволската й упоритост и би трябвало да предвидя реакцията й.
— Какво ще правиш сега? — настоя да узнае сестра му.
— Ще я чакам долу. — Ръдърфорд се наведе и поднесе нежната й бяла ръка към устните си. — Бедната ми Бела! Наистина беше твърде жестоко от моя страна да те изложа на темпераментните изблици на Мери Трелоуни!
Арабела се усмихна умиротворено.
— Не беше чак толкова страшно. Само дето очите й святкаха опасно и гласът й стана пронизителен. Иска ми се да си изясните нещата, за да не се налага постоянно да внимавам какво правя или какво казвам.
— Ще го направя веднага щом тя се върне — обеща Ръдърфорд на път към вратата. — Може да се наложи тази вечер да се храниш сама, сестричке — добави небрежно той.
Бела се намръщи и се опита да разбере какво означаваше тази забележка. Вероятно Демиън искаше да я накара да се изчерви. Но не се стигна дотам, защото въпреки повишената емоционалност, която проявяваше пред обществото, Бела беше прагматичен човек. За да отклони вниманието си, тя се опита да прочете една балада. Попадна на изморително дълги стихове със заглавие „Проклятието на Кахама“ и с мъка ги дочете докрай, защото беше длъжна да познава най-новата литература, която се обсъждаше в салоните.