Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Лорд Ръдърфорд се запъти към библиотеката. В коридора се срещна със зетя си. Двамата мъже изпитваха голямо уважение един към друг, макар че се срещаха рядко.
— Как си, Джордж? — Демиън разтърси слабата ръка на зет си.
— Много добре, Демиън — отговори с усмивка маркизът. — Много се радвам, че доведе роднината си при Арабела. Тя е точно това, от което жена ми има нужда.
— Бела би се чувствала много по-добре, ако ти й посвещаваше повече време, Бюмонт — отбеляза укорно Демиън.
Маркизът остана доста учуден от тази открита забележка.
— Ти знаеш много добре как стоят нещата, Ръдърфорд.
Демиън вдигна рамене.
— Това беше просто братски съвет, Джордж. Можеш да го приемеш или поне да помислиш над него.
— След като най-сетне прокараме проклетия закон за житото, ще имам много повече свободно време, Демиън. — Бюмонт се усмихна изтощено и го потупа по рамото. — Знам от какво се нуждае Бела, но не мога да се разкъсам на части. Не мога да се любя с жена си в будоара й и едновременно с това да обсъждам селскостопанската политика в горната камара.
— Прав си — съгласи се Демиън. — Прощавай, че се намесих в неща, които не ме засягат.
Бюмонт отговори, че това е негово право, и двамата се разделиха, единият намръщен, сякаш нещо го измъчваше, а другият доволен, че беше посял необходимото семе.
Мередит, която бе разучила Пикадили, защото знаеше от Пейшънс, че това е модният център на града, се върна на Кавендиш Скуеър в отлично настроение. Лакеят я следваше дискретно на разстояние от десетина стъпки. Най-силно впечатление й бе направила огромната книжарница „Хатчард“ и тя изгуби много време да разглежда витрините с нови книги. В Корнуол почти не се доставяха книги и възможността да се сдобие с интересни заглавия беше много радваща. Разбира се, трябваше да мисли за ограничените си средства, но все пак можеше да си позволи още няколко покупки. Освен това сигурно имаше библиотеки, от които можеше да взема книги и да чете. Веднага ще попита Бела. До вечерта трябваше да напише писма на момчетата, за да им разкаже за първите си впечатления от столицата — макар че щеше да й бъде много трудно да не споменава Ръдърфорд и сестра му. Това я наведе на много приятни мисли. Тази вечер Демиън щеше да вечеря с тях. Братът и сестрата бяха постигнали съгласие, че Мери не може да се яви пред висшето общество, без да се предприемат някои външни промени, следователно трябваше да й предоставят достатъчно време да свикне с новия начин на живот и да се научи да се държи в обществото. Мередит бе напълно съгласна с това забавяне. Беше щастлива, че фризьорът на Бела ще й направи нова прическа, щастлива, че ще попълни гардероба си, доколкото е възможно, без да посяга към средствата, предвидени за неотложни ремонти в Пенденис — а що се отнасяше до забавленията, перспективата да вечеря с Ръдърфорд бе изключително вълнуваща.
Демиън, който беше само притворил вратата на библиотеката, я чу да разговаря с Грантли и излезе в коридора.
Мери го забеляза веднага и бузите й се покриха с лека червенина.
— О, лорд Ръдърфорд, колко мило! Очаквахме ви едва вечерта.
Той поднесе ръката й към устните си и усети, че пръстите й трепереха.
— Имах да обсъдя нещо с Бела и реших да почакам, докато се върнеш от разходка. Хареса ли ти? Къде се скиташ цял следобед? — Докато й говореше със снизходителна нежност, той я преведе през антрето до библиотеката и здраво затвори двойната врата зад гърба си.
Мередит му хвърли изпитателен поглед, свали ръкавиците си и развърза наметката.
— Всъщност имах намерение да се кача горе, за да сваля тези неща — промърмори тя и хвърли всичко на един стол, след което развърза шапката си. — Толкова ли е важно онова, за което искаш да говориш с мен?
Демиън, който бе обмислил стратегията си, я погледна мрачно.
— Ще бъдеш ли така любезна да ми обясниш защо си направила тази крайно неприятна сцена на Бела?
Лицето й пребледня.
— Не вярвам, че можеш да ме разбереш, сър! Сестра ти направи грешка и аз бях принудена да я поправя. Мога да те уверя, че нямаше сцена. Естествено във вашите кръгове бедността се счита за вулгарно състояние, но аз съм бедна и нямам намерение да се извинявам. За съжаление сестра ти не знаеше какво е истинското ми положение, милорд, тъй като ти не си си направил труда да я осведомиш.
Демиън я остави да се изкаже, без да я прекъсва, и срещна спокойно злобния й тъмносин поглед.