Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Вчера ти показах как трябва да удряш, Мери! Очите и носът са единствените чувствителни цели. А сега си сложи наметката. — Той я вдигна от стола и й я подаде.
— Къде отиваме? — Въпросът трябваше да внесе малко трезвост в състоянието на транс, в което беше изпаднала, но тя получи само един напълно безполезен отговор.
— Изчакай! Хайде, сложи тази грозна шапка! — Той я нахлупи на главата й и върза панделките под брадичката й. — Ръкавиците!
— Благодаря, мисля, че мога да се справя и сама. — Мередит ги грабна от ръцете му, защото той беше готов да ги нахлузи на пръстите й като на малко дете.
Ръдърфорд дръпна шнура на звънеца и помоли лакея да докара колата му пред вратата. Облече палтото си и извади от джоба камшик за езда. След това нахлузи кожените си ръкавици.
— Тръгваме ли, мадам?
— Учудвам се, че си решил да се покажеш пред обществото с толкова зле облечена жена — не пропусна да го ухапе тя.
— О, смятам да избягвам местата, където биха могли да ме видят — бе небрежният отговор.
Колата му чакаше пред парадния вход, теглена от двойка великолепни сиви коне.
— Прекрасни са — пошепна възхитено Мери, забравила, че смяташе да продължи словесната престрелка.
— Хората твърдят, че съм добър познавач на коне, лейди Блейк — поясни Ръдърфорд и й помогна да заеме мястото си.
— Предполагам, че си и отличен кочияш — отговори любезно тя. — Кажи ми, сър, наричали ли са те някога звезда на небето?
Той я погледна недоверчиво. Невинното й изражение будеше тревога.
— Прибери сабята си в ножницата, Мери Трелоуни! Мисля, че се карахме достатъчно за този следобед. За остатъка от деня съм предвидил нещо много по-приятно. Пусни конете, Хари! — Лакеят изпълни нареждането и скочи на задната стоянка. Сивите коне препуснаха по входната алея.
Мери реши да приеме предложението за примирие. Не се съмняваше какво е замислил Демиън, не се съмняваше, че изненадата му силно ще смекчи въздействието на онова, което тя наричаше словесна плесница. Но трябваше да бъде честна пред себе си и да признае, че в този момент не държеше чак толкова да излезе победителка. Добре познатите тръпки на очакване в корема улесниха решението й да си мълчи. Още от самото начало беше искала това; затова сега трябваше да се примири с неприятните аспекти на споразумението им. Нали най-важното беше налице — той щеше да изпълни съкровеното й желание.
Пътят бързо ги отведе извън изисканите квартали на града. Мередит имаше предостатъчно възможност да се възхищава на умението на лорда да управлява първокласните коне. Очевидно отиваха някъде далече. Завиха на север и излязоха от града в посока Хемпстед. Мередит умираше от любопитство, но получаваше само шеговити отговори. Сивите коне се изкачиха по възвишенията Хайгейт без особени усилия, а когато влязоха в селото, каретата забави ход. Ръдърфорд обиколи парка, мина покрай странноприемницата „Бикът и мечката“ и спря пред красива къщичка с тръстиков покрив, която се издигаше сред градина с пълзящи рози и шибой.
Той хвърли юздите на Хари и слезе от капрата. Подаде ръка на Мери и тя скочи на улицата, треперейки от любопитство.
— Откарай каретата в гостилницата, Хари, и си почини. Когато реша да тръгна, ще изпратя да те повикат.
Лакеят се поклони и поведе конете към „Бикът и мечката“.
— Кой живее тук? Никога не съм виждала такава красива къщичка. — Мери изтича до бялата ограда и отвори вратичката. Демиън я последва с усмивка. Тя мина по тясната входна алея и спря пред боядисаната в зелено врата, около която се виеха яркочервени рози.
Вратата се отвори още преди да са почукали.
— Видях ви от прозореца. — Млада жена, облечена в розово и бяло, се поклони учтиво. — Добре дошли, милорд, госпожо! Желаете ли нещо освежително?
— За момента не, благодаря, Сали. Скъпа, това е Сали. Тя ще се грижи за къщата и за нас, когато идваме тук — обясни Демиън и Мередит най-после разбра. — Да влезем в дневната.
Мери мина през прага и кимна учтиво на Сали, която й обясни, че ще е в кухнята и ако двамата имат нужда от нещо, трябва само да позвънят. Младата жена направи реверанс и излезе.
— Ето каква била изненадата ти — промърмори Мери и огледа с известна неловкост красивата стая с удобни дивани и пъстри завеси на прозорците. Въздухът беше наситен с аромат на сухи цветя и пчелен восък.
Демиън отиде до малкото писалище, отвори едно чекмедже и извади от него някакъв документ. Мери го прочете и разбра, че това беше договорът за наем на къщата, направен на нейно име. Тя вдигна бавно глава и го погледна в очите.