Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Магазините на Бонд Стрийт, в които пазаруваше маркиза Бюмонт, отвън изобщо не приличаха на такива. Дамите бяха поканени в салон и помолени да се настанят на красиви позлатени столове. Поднесоха им освежителни напитки и много скоро се появи впечатляваща с размерите си дама, която лейди Бюмонт за учудване на Мери поздрави със смесица от покорство и доверие.
— Мадам Бернис, братовчедка ми току-що пристигна от Корнуол и се нуждае от подновяване на гардероба си.
Мадам Бернис плъзна изпитателен поглед по наметката и шапката на братовчедката, за да се увери, че наистина са й необходими нови дрехи, след което кимна величествено и увери новата клиентка, че за нея ще бъде чест да я обслужи. Започна дискусия, в която Мередит нямаше участие, тъй като не познаваше специалните изрази, а и двете дами почти не й обръщаха внимание.
Говориха дълго за предимствата на тюла и муселина, за новите френски камгарни, които постепенно излизаха на мода. Показаха им десетки модели. Отначало Мери се съгласяваше с всички забележки на Арабела, защото беше твърде объркана, за да си състави собствено мнение, пък и всички рокли й се струваха еднакво красиви. Смяташе, че щом мадам Бернис им покаже колекцията си, ще й позволят да направи избор — макар че беше ужасно трудно да избере между десетките рокли за излизане, утринни и следобедни тоалети, костюми за езда и вечерни роби.
Междувременно бе проумяла, че нямаше официална рокля и би било прекрасно да вземе една от роклите за излизане, каквато никога не беше имала. Точно когато се готвеше да съобщи решението си, Арабела каза нещо, което я накара да загуби ума и дума.
— Значи се разбрахме, скъпа! — Лейди Бюмонт сложи ръкавиците си и стана. — Тъй като се нуждаете от тоалети, които да облечете веднага, ще вземем жълтата рокля за разходка от креп-муселин, следобедната роба, избродирана с цъфтящи клончета, и кремавата камгарна рокля. Тя ще стои чудесно на косата ви! Вечерната рокля от лавандуловосиня коприна съответства точно на очите ви. Сега трябва да посетим няколко магазина за платове, за да изберем най-доброто за останалите тоалети. Мадам Бернис ще подбере кройките, които ние ще огледаме. Имайте й доверие, скъпа! Тя никога не прави грешки, защото много точно знае кой стил на кого подхожда.
Мадам се усмихна мазно и обясни, че на лицето и фигурата на лейди Блейк ще отиват най-добре тоалети в класически стил. За нея щяло да бъде голяма радост да облече дама с толкова стройна, почти съвършена фигура.
Мередит преглътна и най-сетне си възвърна дар слово.
— Струва ми се, че е станало недоразумение. Моля за извинение, Бела, вероятно грешката е моя. Трябваше да ви предупредя, преди да дойдем тук, но нямах представа, че не знаете.
Арабела я погледна ужасено, а острите очи на модистката се събраха. Маркиза Бюмонт беше една от най-добрите й клиентки и мадам нямаше нищо против да облече братовчедката от провинцията. Но ако не се лъжеха, братовчедката бе споменала една дума, която те не споменаваха никога и която сега надигна грозната си глава: пари.
— Мадам Бернис, бихте ли ни оставили за момент сами? — Арабела се овладя първа. Модистката сведе глава, усмихна се принудено и излезе от салона.
— Много съжалявам, че ви поставих в неудобно положение, Бела — извини се бързо Мередит. — Но аз не съм в състояние да си купя повече от две рокли и за да бъда съвсем откровена, ще ви кажа, че ако цената е твърде висока, за да мога да си позволя две, ще купя само една. Можем да разгледаме платовете, за които споменахте, и Нан ще ми ушие нещо, но това наистина е границата на възможностите ми.
— О, скъпа, Демиън ще…
— Не, няма!
Арабела се отдръпна стреснато. Очите на Мери святкаха, мекият глас звучеше остро, почти заплашително.
— Нямам представа какво сте замислили — продължи Мери, — но мога да ви уверя, че аз и само аз отговарям за разходи от подобен род. Приемам с благодарност гостоприемството ви, но няма да приема нищо повече.
Арабела направи разкаяна гримаса. Не беше очаквала такава реакция. Пречката изглеждаше непреодолима. Мери не можеше да бъде въведена в обществото с рокли, ушити от прислужницата й. А и роклите бяха само една малка част от нуждите й: трябваха й още обувки и шапки, шалове и кърпи, ръкавици и чорапи, наметки и палта. Списъкът беше безкраен. Демиън й бе казал, че не бива да се скъпи. Защо изобщо не беше помислил за реакцията на любимата си? Или се надяваше, че Арабела ще успее да я убеди? О, не, каза си сърдито тя, нека Демиън сам си вади кестените от огъня. Тя обичаше близнака си от все сърце, но нямаше да поема отговорност вместо него.