Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Грешката е била твоя, Мередит. Бела познава много добре финансовото ти положение. Тя е направила само онова, за което аз я бях помолил. — Той съзнаваше, че няма да постигне целта си с успокояване и убеждаване. Мери Трелоуни не се вслушваше в разумни обяснения и в убедителни аргументи. Трябваше да я завладее с пристъп, да я лиши от здрава почва под краката и да я завърти в кръг — и едва тогава да предложи мирно разрешение на въпроса.
— Как ти хрумна, че ще ти позволя да ми купиш нови рокли? — Мери трепереше от гняв — състояние, което очевидното спокойствие на противника подклаждаше още повече.
— Би било добре да седнеш — помоли я примирително той. — Защото ако не го направиш, и аз не мога да седна.
Мередит стисна зъби.
— Заповядай, седни, сър. Аз предпочитам да стоя права.
— Благодаря. — Демиън се настани на дивана, сложи крак връз крак и я погледна с очакване. — Моля за извинение, мадам. Какво каза току-що?
Мери му обърна гръб и пое дълбоко въздух. Още от самото начало той се стараеше да намали остротата на спора, като просто не признаваше правото й да му възразява. Като резултат обикновено печелеше. Но този път не ставаше въпрос за победа или поражение. Тя трябваше да се научи да се контролира и да обуздава гнева си, все едно колко я вбесяваха предизвикателствата му.
Мери се обърна отново към него, скръсти ръце под гърдите си и сведе поглед.
— Лорд Ръдърфорд, не искам да бъда неблагодарна. Съзнавам напълно с какво голямо внимание ме удостояваш, но се боя, че не мога да приема благотворителността ти, когато става въпрос за гардероба ми. — Тя го дари с едно от кисканията си на плахи вдовица и с радост отбеляза, че то подейства.
— По дяволите, Мери Трелоуни! — Той скочи и я сграбчи за раменете. — Отдавна съм ти казал, че няма да търпя номерата ти на бедна вдовица! — Като видя триумфалното святкане на очите й и доволната линия около устата, той разбра, че се е хванал в капана. Още веднъж си каза, че не бива да подценява Мередит.
Той я пусна веднага и се върна на мястото си на дивана.
— Благотворителност не е правилната дума, скъпа — обясни търпеливо той. — Аз само изпълнявам дълга си. Може би ти не разбираш какво означава неограничени пълномощия? Позволи ми да ти обясня.
Мередит знаеше какво ще последва и го погледна като зайче в капан.
— Аз съм изцяло отговорен за теб, мило момиче — продължи провлечено Демиън. — Отговарям за всички страни на живота ти. — Той млъкна за миг и намести вратовръзката си. — А това, мадам, включва и облеклото ти.
Мери беше готова да експлодира. Ръцете й овлажняха, кръвта зашумя в ушите й. Това не беше гняв, разбра тя, а признаци на паника. Мисли, заповяда си тя, срещу всеки номер има контрамерки. Огледа се в помещението за някакъв импулс и го намери.
— Съгласна съм с теб, сър. При споразумение като нашето ти си длъжен да поемеш всички задължения, които изброи. Но ние се уговорихме да ги приемем като заплащане за оказани услуги. — Усмивката й беше сладка като мед и Ръдърфорд се почувства зле. Когато не отговори, Мери продължи със същата фалшива любезност: — Тъй като живея в дома на сестра ти, аз нямам възможност да ти оказвам тези услуги, милорд. Поради тази причина договорът ни не ме обвързва. Ако ми позволиш, смятам още утре да се върна в Корнуол.
За свой ужас тя прочете на лицето му облекчение. Това със сигурност не беше очакваната реакция на вербалната плесница. Но реакцията беше типична за него. Когато си мислеше, че го е обезоръжила с думите си, той винаги се преструваше, че това е бил единственият отговор, за който е копнял.
— Моля те, мадам, не ме разбирай погрешно! Веднага ще ти дам възможност да изпълниш своята част от уговорката — отговори меко Ръдърфорд и сивите му очи се замъглиха. Сърцето на Мери заби ускорено, но не от гняв, нито пък от паника.
— И как ще стане това? — попита тя, макар че гърлото й беше пресъхнало.
Демиън събра върховете на пръстите си, стисна замислено устни и я остави да чака.
— Не бъди толкова самодоволен! — изсъска вбесено Мери и най-сетне загуби контрол над себе си. — Веднага ми кажи!
Ръдърфорд се засмя и когато тя забарабани с юмруци по гърдите му, улови китките й.
— Престани веднага, Мери! — Той разпери ръцете й, изправи се над нея и я погледна с мек укор. — Ти си ужасно същество, мила моя! Какво да правя с теб?
Тази нечувана несправедливост я подлуди.
— Ти си виновен за всичко! Няма да сключа мир с теб, преди да сме уредили този въпрос!
— От мен да мине. — Той помилва бузата й. — Това беше изненада, която смятах да запазя в тайна още един или два дни, докато свикнеш с новото си положение, но след като си толкова упорита… — Щом се освободи от прегръдката, Мери заби юмрук в ребрата му, но се натъкна само на корави като камък мускули. Демиън отново поклати глава.