Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Значи имаме любовно гнездо — пошепна тя и в тялото й се разпространи приятна топлина. Не можеше да си представи нищо по-хубаво от това романтично скривалище далече от града. Тук можеха да бъдат сами — за първи път истински сами, далече от всички страхове и любопитни очи. Тук можеха да създадат свой собствен свят, където нямаше натрапници и проблеми. В този момент тя го обичаше, ако това изобщо беше възможно, още по-силно отпреди. Той го прочете в очите й и в следващия момент тя се хвърли в обятията му.
— Хайде да се качим горе — проговори дрезгаво той и я вдигна на ръце. — Трябва да видиш и останалата част.
— Ако искаш да ми намекнеш нещо, милорд, не го направи особено изискано — произнесе укорно тя и го целуна по ухото.
— Това е най-доброто, което съм в състояние да направя при тези обстоятелства — промърмори той и я понесе нагоре по лакираната дъбова стълба. — Отвори вратата, любов моя, защото и двете ми ръце са заети — помоли той.
Мередит натисна бравата, отвори и видя просторна спалня, обзаведена с мебели, подобни по стил на тези в дневната.
— Обичам те — промълви Демиън и я положи върху завивката на огромното легло с балдахин.
— И аз те обичам — отговори просто тя.
Много по-късно, когато ранният октомврийски здрач вече проникваше през прозорците, Демиън се отдели внимателно от топлото тяло на Мери и стана от леглото. Спусна завесите и се наведе да запали огън в камината.
— Може ли да останем цяла нощ тук?
— Мислех, че спиш. — Когато съчките се подпалиха, той се изправи и се върна до, леглото. Отметна завивката и се наслади на гледката на голото й тяло, топло и сияещо, здраво и толкова нежно. — Днес не е възможно, скъпа. — Когато тя изкриви разочаровано лице, той сложи пръст на устните й. — Не искам Хари да чака цяла нощ в гостилницата с конете ми. Следващия път ще карам сам. Ако си спомняш, намерението ми беше да прекараме времето тук не само в спалнята. Имаме да водим сериозен разговор. — За да смекчи въздействието на думите си, той нежно прокара пръст по бузата й.
— Няма ли да останем поне за вечеря? — попита Мередит, знаейки, че той се нуждае от съгласието й за онова, което ги бе довело тук — само че тя още не беше готова да му го даде.
Демиън кимна, приемайки забавянето, и отново я зави.
— Сали сигурно е приготвила нещо за ядене. — Той облече ризата и панталона си и слезе бос в кухнята, откъдето се носеха приятни миризми.
Сали бъркаше нещо в големия меден тиган.
— О, милорд, как ме изплашихте! — извика стреснато тя, когато Демиън изведнъж застана зад гърба й.
— Моля за извинение, Сали — отвърна той с обезоръжаваща усмивка. — Ние умираме от глад, а тук мирише толкова приятно.
Младата жена засия.
— Да наредя ли масата в дневната, милорд, или предпочитате да вечеряте горе?
Ръдърфорд си представи великолепното тяло под завивките и заяви, че тази вечер ще си останат горе. Предложи да занесе вечерята сам и когато Сали се съгласи, изкачи внимателно стълбите с тежката табла. Мери лежеше гола на килима пред камината.
— Безсрамно същество — укори я той и постави таблата върху малката масичка наблизо. — Ами ако в стаята беше влязла Сали?
— Тя щеше да почука — отговори Мери, протегна се доволно и подуши яденето.
— Това не е всичко — заяви той и помилва дупето й, когато тя се протегна към масата. — Седни, преди да съм пожелал нещо друго.
Мери се изсмя тихо, взе прибори и салфетки от таблата и сложи масата, докато Демиън сипваше ароматната супа от артишок.
Той постави чинията пред Мери, разви една салфетка и я върза на врата й.
— Ако се окапеш, гледката ще бъде много неприятна, скъпа. — Прокара пръст между гърдите й, мина през корема и завърши между бедрата, за да подчертае думите си.
След супата имаше патица с великолепен портокалов сос, подправена с хвойна, с гарнитура от пресен грах и печени картофи. За десерт Сали беше приготвила боровинков сладкиш с много сметана. Дори яденето е в съответствие с прекрасната простота на нашето романтично скривалище, каза си с усмивка Мери.
Тя отпи глътка кларет и се облегна назад с доволна въздишка. Беше свалила салфетката и зърната на гърдите й светеха розови под сиянието на огъня.
— Защо да не остана тук? — попита тихо тя. — Ще те очаквам в това удобно убежище и ти ще идваш при мен винаги когато можеш. Или по-скоро когато имаш желание. — Нежна усмивка пробяга по устните й и стигна до очите. — Аз харесвам това място, разбери! Не е далече от града, което означава, че мога да се разхождам там, щом ми се доще, а когато ме посещаваш, ще излизаме заедно. Точно както си го представях!