Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Така ли? — попита момичето, като държеше съоръжението както и бе обяснила Айла. — Копието влиза в този улей, а аз пъхам пръстите си през примките, за да го придържам, и нагласям края върху тази задна част.
— Добре. Сега изхвърляй.
Лати запрати копието на доста голямо разстояние.
— Не е толкова трудно — сподели тя, доволна от себе си.
— Не, не е трудно да хвърлиш копие — съгласи се Айла. — Трудно е да накараш копие да отиде където ти искаш.
— Искаш да кажеш, да си точна. Както да накараш стрелата да влезе в обръча.
Айла се усмихна.
— Да. Трябва да се упражняваш. Да накараш стрела да влезе в обръч… да влезе в обръча.
Тя бе забелязала, че Фребек се изкачва по склона, за да види какво правят мъжете и това я накара да внимава как се изразява. Все още не говореше правилно. Помисли си, че и тя трябва да се упражнява. Но какъв беше смисъла? Нали си тръгваше?
Лати се упражняваше под ръководството на Айла и двете бяха така увлечени в заниманието си, че не забелязаха мъжете, които, приключили със заниманията си, бяха спрели наблизо да погледат.
— Браво, Лати! — възкликна Джондалар, когато тя улучи целта. — Може да се окаже, че си по-добра от всички! Момчетата май се измориха от упражненията и предпочетоха да дойдат да те погледат.
Личеше, че Дануг и Друез изпитват неудобство. В закачката на Джондалар имаше известна истина, но усмивката на Лати бе лъчезарна.
— Аз ще бъда най-добрата от всички. Ще се упражнявам, докато ги надмина — заяви тя.
Решиха, че са се упражнявали достатъчно за деня и поеха обратно надолу към землянката. Когато приближиха изградения от бивни сводест вход, отвътре изскочи Талут.
— Айла! Ето къде си била. Какво беше това питие, дето ми го даде? — попита той, насочвайки се към нея.
Тя отстъпи назад.
— Бял равнец, с малко люцерна, няколко листа от малина и…
— Нези! Чуваш ли? Разбери как го прави. Главоболието ми изчезна напълно! Чувствам се нов човек! — Той се огледа. — Нези?
— Тя слезе до реката с Ридаг — обясни Тюли. — Сутринта момчето имаше уморен вид и Нези смяташе, че то не бива да ходи надалеч. Но Ридаг настояваше да иде с нея… или може би искаше да бъде с нея… Не помня точно кой знак направи. Казах и, че ще сляза да и помогна като взема или него, или водата. Тъкмо там отивам сега.
Думите на Тюли привлякоха вниманието на Айла поради няколко причини. Тя изпитваше известна тревога за момчето, но по-важното бе, че долавяше осезателна промяна в отношението на Тюли към него. Сега той беше „Ридаг“, не просто „момчето“ и тя обясняваше какво бе казал. За нея той бе вече човек.
— Е… — поколеба се за миг Талут, изненадан, че Нези не е наблизо, а сетне, самоукорявайки се, че е очаквал това от нея, се засмя. — А на мен ще разкажеш ли как го правиш, Айла?
— Да — отвърна тя. — Ще ти разкажа.
Това очевидно го зарадва.
— Щом ще правя боза, ще трябва да знам с какво да се лекувам на следващата сутрин.
Айла се усмихна. Въпреки огромните размери на рижия водач, в него имаше нещо толкова трогателно. Тя не се съмняваше, че когато се разгневи, той може да бъде страховит. Той бе не само силен, а и пъргав и бърз и определено не му липсваше интелигентност, но по характер беше благ. Съпротивляваше се на гнева. Макар охотно да се шегуваше за чужда сметка, той често се надсмиваше и над собствените си слабости. Към човешките проблеми се отнасяше с искрена загриженост, а състраданието му се простираше отвъд пределите на собствения му бивак. Внезапно вниманието на всички бе приковано от пронизителен писък, долетял откъм реката. Едва обърнала поглед натам, Айла се втурна надолу по склона; няколко души я последваха. Коленичила над малкото телце, Нези ридаеше неутешимо. До нея, безпомощна и объркана, стоеше Тюли. Когато пристигна, Айла видя, че Ридаг е в безсъзнание.
— Нези? — обърна се към нея Айла в стремежа си да узнае какво се бе случило.
— Вървяхме нагоре по склона — обясни Нези. — Той започна да диша тежко. Реших, че ще е по-добре да го нося, но докато оставях миха на земята, чух как извика от болка. Докато вдигна очи, вече бе паднал възнак, както е сега.
Айла се наведе и внимателно прегледа Ридаг, като сложи ръка, а сетне долепи и ухо да гърдите му и опипа гърлото му под челюстта. Тя погледна тревожно Нези, а сетне се обърна към водачката:
— Тюли, занеси Ридаг до землянка, в Огнище на Мамут. Бързо! — заповяда тя.