Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Ако не беше Клана, щях да загина, Джондалар! — избухна Айла. — Да не искаш да кажеш, че трябва да се срамувам от хората, които се грижеха за мен? Мислиш ли, че Иза бе по-малко човечна от Нези?
— Не, не, не исках да кажа това, Айла. Не казвам, че трябва да се срамуваш, само обяснявам… имам предвид… не е нужно да разказваш за тях на хора, които не разбират.
— Сигурна съм, че ти поне разбираш. За кого, според теб, трябва да разказвам, когато ме питат коя съм? Кой е моят народ? Откъде съм? Вече не принадлежа към Клана, Брод ме прокле, за тях съм мъртва, но ми се ще да съм пак сред тях. Накрая те поне ме приеха като знахарка. Те нямаше да ми забранят да се погрижа за жена, която се нуждае от помощ. Знаеш ли колко е ужасно да гледаш как се мъчи и да не ти позволяват да и помогнеш. Аз съм лечителка, Джондалар. — възкликна тя подтискайки безсилието си и гневно се обърна към коня.
От землянката излезе Лати. Като видя Айла и конете, тя приближи зарадвана.
— С какво мога да ти помогна? — попита тя с широка усмивка.
Айла си спомни молбата си за помощ предишната вечер и се опита да се успокои.
— Мисля нямам нужда от помощ сега. Няма оставам, връщам се в долината скоро — отвърна тя на езика на девойчето.
Лати бе съкрушена.
— Ами… тогава… сигурно ти преча — понечи да се върне в землянката тя.
Айла разбра колко е разочарована.
— Но козината на коне трябва почисти. Цялата в лед. Дали можеш помогнеш днес?
— Да, разбира се — усмихна се отново момичето. — Какво мога да сторя?
— Виждаш там, на земя, близо до землянка, сухи стебла?
— Тази лугачка ли имаш предвид? — попита Лати, вдигайки едно твърдо стебло със суха и закръглена бодлива горна част.
— Да. Взех от бряг на река. Горна част става хубава четка. Отчупи, ето така. Обвий ръка в малък къс кожа. Прави, по-лесно да държи — обясни Айла.
После заведе девойчето при Рейсър и му показа как да държи чесалото и да тимари рунтавата зимна козина на кончето. Джондалар остана край жребеца, за да го успокоява докато свикне с непознатото момиче, а Айла отново се залови да разчупва и отстранява леда, полепнал по Уини.
Присъствието на Лати временно прекрати разговора им за отпътуването и Джондалар и беше благодарен. Чувстваше, че бе казал повече, отколкото трябва, при това по неподходящ начин и сега не можеше да намери нужните думи. Не му се щеше Айла да си замине при такива обстоятелства. Ако сега се върнеше в долината си, може би никога нямаше да пожелае да я напусне отново. Макар да я обичаше много, не знаеше дали би издържал да се лиши от присъствието на други хора до края на живота си. Убеден бе, че и тя не бива да го прави. „А така добре се разбира с хората — помисли си той. — Няма да и е трудно да се приобщи към всеки народ, дори към Зеландониите. Стига само да не говори за… но тя е права. Какво би могла да каже, когато някой я попита кой е нейният народ?“ Знаеше, че ако я заведе у дома, всички щяха да им задават този въпрос.
— Винаги ли избръскваш леда от козината им, Айла? — попита Лати.
— Не, не винаги. В долината коне влизат в пещера, когато време лошо. Тук няма място за коне. Аз заминавам скоро. Връщам се в долина, когато време ясно.
В землянката Нези тъкмо бе прекосила огнището за готвене и преддверието и се насочваше към сводестия изход, когато гласовете им долетяха до нея и тя се спря, за да чуе разговора им. Боеше се, че Айла ще поиска да си тръгне след неприятностите предишната вечер, а за Ридаг и бивака това би означавало край на заниманията за усвояване езика на знаците. Жената бе забелязала, че откак останалите бяха започнали да разговарят с момчето, отношението им към него се бе променило. Изключение правеше само Фребек, разбира се. „Съжалявам, че помолих Талут да ги покани при нас…, макар че къде ли щеше да е Фрали сега, ако не бях го сторила — помисли си Нези. — Тя не е добре. Кара тежка бременност.“
— Защо трябва да заминаваш, Айла? — попита Лати. — И тук можем да им направим заслон.
— Тя е права. Няма да е трудно да опънем палатка, или да направим навес или нещо такова близо до входа, за да ги брани от злите ветрове и снега — добави Джондалар.
— Мисля, че Фребек не харесва животно да е толкова близо — отвърна Айла.
— Фребек е само един отделен човек, Айла — възрази Джондалар.
— Но Фребек е от Мамутоите, а аз не съм.
Никой не опроверга думите и, но Лати се изчерви — срамуваше се заради бивака си.
Вътре Нези забърза към Лъвското огнище. Талут, който тъкмо се събуждаше, отметна кожите, прехвърли огромните си крака над ръба на платформата и седна. Почеса се по брадата, изпъна настрани дългите си ръце и зина в страхотна прозявка. После по лицето му се изписа гримаса на болка и за миг той задържа главата си в ръце. Вдигна очи, съгледа Нези и се усмихна гузно.