Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Снощи пих прекалено много боза — съобщи и той.
Стана, протегна се да вземе туниката си и се облече.
— Талут, Айла се кани да си замине веднага, щом времето се оправи — рече Нези.
— Боях се, че това може да стане — намръщи се гигантът. — Много лошо. Надявах се, че ще прекарат зимата при нас.
— Не можем ли да направим нещо? Защо избухливият Фребек ще ги принуждава да си тръгнат, когато всички останали искат да останат?
— Не знам какво можем да сторим. Ти с нея ли говори, Нези?
— Не, дочух разговора и отвън. Каза на Лати, че тук няма къде да подслони конете, а те били свикнали в лошо време да влизат в пещерата и. Лати рече, че можем да им направим заслон, а Джондалар предложи да опънем палатка или да направим нещо друго край входа. После Айла каза, че според нея Фребек няма да иска да живее в такава близост с животно. Сигурна съм, че нямаше предвид конете.
Талут се запъти към изхода и Нези тръгна с него.
— Вероятно ще можем да направим някакъв заслон за конете — разсъждаваше на глас той, но ако тя иска да замине, не можем да я принудим да остане. Та тя дори не е от Мамутоите, а и Джондалар е от Зел… Зела… как им беше името.
— Не можем ли да я направим Мамутои — спря го Нези. — Тя казва, че няма свой народ. Можем да я приемам сред нас, да я осиновим, а после ти и Тюли да устроите церемония за присъединяването и към Лъвския бивак.
Талут забави отговора си, обмисляйки идеята.
— Не знам, Нези. Не можем просто така да приемем някого за Мамутои. Трябва да имаме съгласието на всички, пък и ще са ни нужни няколко солидни аргумента, за да обясним постъпката си пред Съвета на Лятното събиране. Освен това, нали сама рече, че си тръгва? — отвърна Талут, после отметна завесата и забърза към сухото дере.
Нези остана неподвижна пред сводестия вход, вперила поглед в гърба на Талут, сетне отмести очи към високата руса жена, която разресваше гъстата козина на кобилата с цвят на сено. Нези стоеше и се взираше в нея изпитателно, чудейки се каква бе тя в действителност. Ако Айла бе загубила семейството си на полуострова, разположен на юг от тях, то родът и би могъл да е от Мамутоите. Обитателите на няколко техни бивака прекарваха летата край Беранско море, а полуостровът не бе далеч оттам, но по-възрастната жена изпитваше известно съмнение, че това е така. Мамутоите знаеха, че тази територия е обитавана от плоскоглавците и по правило се стараеха да не навлизат в нея, пък и у самата Айла имаше нещо, което не бе съвсем като у Мамутоите. Може би близките и са били Шарамудои, онези речни люде на запад, с които е живял Джондалар, или пък Сунгейци — народът, който населяваше земите на североизток, но тя не знаеше дали те са се придвижили така далеч на юг, че да стигнат чак до морето. Възможно е хората от рода и да са били пришълци, дошли от други земи. Трудно бе да се каже, но едно нещо бе сигурно. Айла не беше от плоскоглавците… и все пак те я бяха прибрали.
От землянката излязоха Барзек и Торнек, следвани от Дануг и Друез. Отправиха към Нези жест за сутрешен поздрав, както им бе показала Айла; знаците с ръце се превръщаха в нещо обичайно за Лъвския бивак и Нези насърчаваше обитателите му да си служат с тях. След това излезе Ридаг. Той я поздрави с жест и и се усмихна. Тя му отвърна по същия начин, но когато го прегърна, усмивката и се стопи. Ридаг не изглеждаше добре. Беше подпухнал и блед и имаше уморен вид. Дали пък не се разболяваше?
— Джондалар! Ето къде си бил — провикна се Барзек. — Направих-един копиехвъргач. Ще го изпробваме горе, в степта. Казах на Торнек, че като се раздвижи, ще му мине махмурлука от снощи. Искаш ли да дойдеш с нас?
Джондалар погледна към Айла. Едва ли щяха да стигнат до някакво решение тази сутрин, а Ранек изглежда напълно се задоволяваше с вниманието, което му отделяше Лати.
— Добре. Ще си взема моя — съгласи се Джондалар. Докато чакаха, Айла забеляза, че Дануг и Друез сякаш отбягваха Лати, която се опитваше да привлече вниманието им, макар че длъгнестият риж младеж и се усмихна срамежливо. С нещастно изражение на лицето, Лати гледаше как брат и и братовчед и се отдалечават с другите мъже.
— Можеха да ме поканят да ида с тях — промърмори едва чуто тя, а после решително се обърна към Рейсър и продължи да го разчесва.
— Искаш да научиш копиехвъргач, Лати? — попита Айла, спомняйки си детството си, когато и тя проследяваше с поглед заминаващите ловци и изпитваше желание да тръгне с тях.
— Можеха да ме поканят. Винаги бия Друез, когато играем на обръчи и стрелички, но те даже не ме погледнаха оплака се Лати.