Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла отвори очи и видя две живи сини очи, взиращи се в нея с любов и загриженост и тя едва доловимо се усмихна на Джондалар с благодарност. Поднесе чашата към устните си и опита силата на отварата с език. Сетне долепи чашата с горчивата запарка до устата на детето.
При първата глътка момчето се задави, но това го накара да се посъвземе. Позна Айла и се опита да и се усмихне, но вместо това устните му се изкривиха от болка. Тя му даде да пийне още, бавно, като внимателно наблюдаваше реакциите му — промените в цвета и температурата на кожата му, движението на очите му, дишането му. Хората от Лъвския бивак също го наблюдаваха угрижено. Едва сега, когато животът на детето бе в опасност, те разбраха колко много значи то за тях. Ридаг бе израсъл сред тях, бе един от тях, а вече бяха започнали за осъзнават, че не е много по-различен от тях.
Айла не знаеше кога бяха спрели музиката и напевът, но когато Ридаг едва чуто пое дълбоко въздух, звукът от дишането му отекна като победен вик в абсолютната тишина на изпълнената с напрежение землянка.
Айла забеляза, че когато момчето за втори път пое дълбоко дъх, бузите му леко се зачервиха и опасенията и се поразсеяха. Ритмите бяха възобновени с ново темпо, проплака дете, дочуха се приглушени гласове. Тя остави чашата, провери пулса му, опипа гръдния му кош. Детето дишаше по-леко и болките му бяха поутихнали. Тя вдигна поглед и видя Нези, която и се усмихна, облята в сълзи. Не беше сама.
Айла задържа момчето в прегръдките си докато се увери, че се чувства добре, а сетне продължи да го държи просто, защото и се искаше. Ако притвореше очи, можеше почти да забрави хората от бивака. Почти можеше да си представи, че това момче, което толкова приличаше на сина и, бе наистина детето, на което сама бе дала живот. Сълзите, които се стичаха по бузите и, бяха пролети и заради самата нея, и заради сина, когото копнееше да види, и за детето, което държеше в ръцете си.
Най-сетне Ридаг заспа. Страданието го бе изтощило. Айла също бе останала без сили. Талут вдигна детето и го отнесе в леглото му, а Джондалар помогна на Айла да стане. Тай се изправи и я прегърна, а тя се облегна немощно на него, признателна за подкрепата му. В очите на повечето от скупчилите се наоколо обитатели на бивака блестяха сълзи на облекчение, но им беше трудно да намерят подходящите думи. Не знаеха какво да кажат на младата жена, която бе спасила детето. Усмихваха и се, кимаха и одобрително, докосваха я нежно и проронваха по някое слово, от което едва се долавяха отделни звуци. За Айла това бе повече от достатъчно. В този момент би се чувствала неудобно, ако я бяха обсипали с благодарности или хвалебствия.
Когато Нези се убеди, че Ридаг е настанен удобно, тя се върна, за да поговори с Айла.
— Мислех, че е свършил. Не мога да повярвам, че само спи — сподели тя. — Този цяр е добър.
Айла кимна.
— Да, но е силен. Той обаче трябва да взима всеки ден, малко, не много. Трябва да взима с други билки. Аз ще направя смес за него. Ти правиш като чай, но първо малко да поври. Аз ще покажа. Давай му малка чашка сутрин, друга преди да заспи. Нощем ще уринира повече, докато оток спадне.
— Този цяр ще го излекува ли, Айла? — попита Нези с надежда в гласа.
Айла протегна ръка, докосна нейната и я погледна направо в очите.
— Не, Нези. Никой цяр не може да го излекува — отвърна тя непоколебимо, макар и с нотка на тъга в гласа.
Нези наведе примирено глава. Открай време си знаеше, че е така, но лекът на Айла бе подействал така чудодейно на детето, че в нея се бе породила искрица надежда.
— Цяр ще помогне. Накара Ридаг чувства по-добре. Няма боли толкова много — продължи Айла. — Но аз нямам много. Оставила другите билки в долината. Аз мисли, че не заминаваме за дълго. Мамут познава напръсник. Може да има от него.
— Моята дарба е Търсенето, Айла — обади се Мамут. — Нямам талант на Лечител, но Мамут от Вълчия бивак е добра Лечителка. Когато времето се оправи, можем да изпратим някого да я попита дали има от билето. Но ще трябва да почакаме няколко дни.
Айла се надяваше, че стимулантът за сърце, приготвен от листа на напръсник ще и стигнат, докато някой отиде да донесе допълнително количество от билката, но още повече и се щеше да бе взела със себе си цялата смес, която сама бе приготвила. Не можеше да се осланя на методите на другиго. Айла винаги сушеше големите мъхнати листа бавно и много внимателно — държеше ги на хладно и тъмно място, далеч от слънчевите лъчи, за да съхранят възможно най-голяма част от активната си субстанция. Всъщност много и се искаше да разполага с всичките си внимателно приготвени билкови смеси, но те бяха останали складирани в малката и пещера в долината.