Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Подобно на Иза, Айла винаги носеше със себе си чантата от кожа на видра, която съдържаше определени корени, кора от дървета, листа, цветове, плодове и семена. Но с тях не можеше да стори почти нищо друго, освен да окаже първа помощ някому. В пещерата си разполагаше с цяла домашна аптека, макар че живееше сама и на практика не се нуждаеше от нея. Лековитите билки събираше когато им дойдеше времето. Вършеше го по навик и защото така бе научена, при това почти така автоматично, както ходеше. Известни и бяха и множество други приложения на заобикалящия я растителен свят — от ликото, което използваше за върви, до растенията, от които приготвяше храна, но лечебните им свойства представляваха най-голям интерес за нея. Почти не можеше да подмине растение, чиито изцелителни качества и бяха известни, без да го добави към колекцията си, а тя познаваше стотици билки.
Така добре бе запозната с растителния свят, че непознатите растения винаги пробуждаха интереса и. В такива случаи търсеше сходства с познати видове и разбираше кои под категории образуват определени категории. Можеше да определи между кои видове и родове съществува връзка, но много добре разбираше, че външното сходство не е непременно показателно за подобна реакция към дадено растение, затова внимателно експериментираше върху себе си като го опитваше на вкус и изпробваше с вещина и опит. Също така внимателно определяше дозите и методите на приготвяне. Айла знаеше, че при една настойка, получена чрез заливане с вряла вода и запарване на различни листа, цветове и зърнести плодове, се отделят ароматични и летливи вещества и субстанции. При варенето се получаваха екстракти, съдържащи основните смолисти и горчиви съставки, затова то се прилагаше при твърди материали, като кора, корени и семена. Тя знаеше как да извлича маслената, лепкава или смолиста есенция на дадена билка, как да приготвя лапи, пластири, тонизиращи отвари, сиропи, кремове или мехлеми като използва лой или сгъстяващи вещества. Знаеше как да прави смеси и как да ги подсилва или разрежда в зависимост от нуждите.
Същият процес на сравняване, който прилагаше по отношение на растенията, разкриваше пред нея и приликите между животните. Познанията на Айла за човешкото тяло и неговите функции бяха резултат от множеството изводи, направени в миналото по пътя на пробите и грешките и от доброто разбиране на животинската анатомия, постигнато при клането на преследваните животни. Тяхната връзка с човешките същества ставаше очевидна при злополука или наранявания.
Айла бе едновременно ботаник, фармацевт и лекар; магията и се състоеше в тайната наука, предавана и усъвършенствана в продължение на стотици, хиляди, а може би и милиони години от поколения наред ловци и берачи, чието съществувание е зависело от дълбокото познаване на земята, върху която са живели, и на нейните плодове.
Благодарение на тези отколешни познания, неотразени в писмени исторически паметници и предадени и от Иза в процеса на нейното обучение, както и на вродения и талант да анализира и да възприема интуитивно, Айла можеше да поставя диагнози и да лекува повечето заболявания и наранявания. С помощта на остър като бръснач кремък тя понякога извършваше и малки хирургически операции, но лечителските умения на Айла се основаваха най-вече на комбинации от активните съставки на лечебните растения. Тя умееше да ги прилага и церовете и имаха ефект, но младата жена не можеше да извършва големи хирургически операции или да коригира вродени аномалии на сърцето.
Докато наблюдаваше спящото момче, което толкова много приличаше на сина и, Айла почувства дълбоко облекчение и благодарност за това, че Дърк се бе родил здрав и читав, но това не смекчи болката и от необходимостта да каже на Нези, че никакъв цяр не може да излекува Ридаг.
По-късно следобед Айла се зае да сортира пакетите и торбичките си с билки, за да приготви обещаната на Нези смес. И този път Мамут я наблюдаваше безмълвно. Сега вече едва ли някой се съмняваше в лечителските и умения, включително Фребек, който все още не искаше да го признае, и Тюли, която не даваше израз на мислите си, но, за която старецът знаеше, че бе много скептична настроена в началото. На вид Айла бе обикновена млада жена, твърде привлекателна дори в неговите старчески очи, но той бе убеден, че у нея има много повече, отколкото човек би предположил. Съмняваше се, че и самата тя съзнава всичко, на което е способна.