Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Ще ти покажа, ако искаш, Лати. След като разчешем коне — обеща Айла.
Лати вдигна поглед към нея. Спомни си удивителните и демонстрации с копиехвъргача и прашката и начинът, по който Дануг и се усмихваше. Тогава и мина през ум една мисъл. Айла не се опитваше да привлече вниманието върху себе си, тя просто правеше онова, което иска, но го правеше така добре, че хората трябваше да и обърнат внимание.
— Искам да ми покажеш, Айла — отвърна тя. А след малко попита — Как си станала толкова добра? Искам да кажа — с копиехвъргача и прашката.
Айла се замисли, а сетне рече:
— Много исках и се упражнявах… много.
Откъм реката се зададе Талут. Косата и брадата му бяха мокри, а очите — полузатворени.
— О-о-х, главата ми — изстена пресилено той.
— Талут, защо ти е мокра главата? И то в такова време! Ще се разболееш! — възкликна Нези.
— Вече съм болен. Натопих си главата в студена вода, белким се отърва от това главоболие. О-о-х.
— Кой те кара да пиеш толкова много? Влез вътре и се изсуши.
Айла го погледна с безпокойство, леко озадачена от това, че Нези не проявява достатъчно съчувствие към него. Самата Айла също се бе събудила с главоболие и се чувстваше леко неразположена. Дали причината бе в питието? В бозата, която всички толкова харесваха?
Уини вдигна глава и изцвили, а после я побутна. Ледените шушулки, полепнали по козината на конете, не им причиняваха болка, макар че, ако се струпаха повече, можеха да им натежат, но разчесването и вниманието, с което ги обграждаха, им доставяха удоволствие, а кобилата бе усетила, че Айла, потънала в мисли, бе престанала да се занимава с нея.
— Уини, престани! Искаш да ти се обръща повече внимание, нали? — попита тя, използвайки обичайната си форма на общуване с кобилата.
Леко стресната, макар и вече посвикнала със съвършената имитация на цвиленето на Уини, която Айла постигаше, Лати забеляза, че тя си служи и с езика на знаците, който и беше вече по-познат, макар да не разбираше съвсем жестовете.
— Ти можеш да разговаряш с конете! — възкликна девойчето.
— Уини е приятелка — обясни Айла, произнасяйки името на кобилата така, както го учленяваше Джондалар, тъй като за хората от бивака бе по-приемливо да чуват дума, а не цвилене. — Дълго време, единствена приятелка. Тя потупа кобилата, после огледа козината на жребеца и потупа и него. — Мисля, че стига четкане. Сега взимаме копиехвъргач и отиваме упражняваме.
Влязоха в землянката, минаха покрай Талут, който изглеждаше много злочест и продължиха към четвъртото огнище.
Айла взе копиехвъргача си заедно с наръч копия и тръгна да излиза, но погледът и падна върху останалия от сутринта чай от бял равнец, който си беше направила против главоболието. Изсушеният сенник с цвета на растението, както и крехките му перести листа, все още се държаха за стеблото, което бе израснало в съседство с лугачка. Пикантен и ароматичен в прясно състояние, белият равнец, който растеше край реката, изложен на дъжд и слънце, действаше по-слабо, но напомняше на Айла за други такива билки, които бе приготвяла и сушила в миналото. Тя бе решила да прибави и върбова кора, тъй като освен главоболието, имаше и разстроен стомах.
Помисли си, че чаят би могъл да помогне и на Талут, макар че съдейки по оплакванията му, може би щеше да е по-добре да му се приготви отвара от мораво рогче, каквато тя даваше при особено упорито главоболие. То обаче бе много силно лекарство.
— Вземи това, Талут. Против главоболие — подаде му тя чая на излизане.
Той се усмихна немощно, пое чашата и я изпи на един дъх — не че хранеше големи надежди, но се зарадва на съчувствието, което изглежда никой друг не бе склонен да прояви.
Русата жена и момичето изкачиха стръмнината заедно и се насочиха към отъпканата пътека, където се бе състояло състезанието. Когато стигнаха до степта, забелязаха, че изкачилите се по-рано мъже се упражняваха в единия и край. Отправиха се в противоположната посока. Уини и Рейсър ги следваха. Лати се усмихна на тъмнокафявия кон, който се обърна към нея, изцвили и тръсна глава. Сетне жребецът захвана да пасе край майка си, докато Айла показваше на Лати как да хвърля копието.
— Държиш така — започна Айла и постави дългото около два фута и тясно приспособление в хоризонтално положение. После пъхна показалеца и средния пръст на дясната си ръка в кожените примки. — Сега слагаш отгоре копие — продължи тя, намествайки стеблото на едно копие с дължина около 6 фута в жлеб, издълбан по протежение на устройството.
Айла нагласи дебелия край на копието във вдлъбнатата опора, внимавайки да не прекърши перата. Сетне, придържайки копието, за да не играе, тя го издърпа назад и го изхвърли. Освободеният дълъг край на копиехвъргача се издигна, удължавайки и извисявайки траекторията на копието, което излетя с висока скорост и сила. Айла подаде приспособлението на Лати.