Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла се втурна нагоре преди останалите и влетя в землянката през сводестия вход. Изтича до платформата в долния край на леглото си и разрови багажа си. Най-сетне намери една необикновена торбичка, направена от цяла кожа на видра. Изсипа съдържанието и на леглото и затършува в купа от вързопчета и кесийки, вглеждайки се във формата им, в цвета и вида на шнура, с който бяха завързани, както и в броя на възлите и разстоянието между тях.
Мислите и течаха бързо: „От сърцето е. Сигурна съм, че е от сърцето. Не ми харесаха тоновете му. Какво да правя? Не знам чак толкова много за сърцето. В клана на Брун никой на страдаше от сърце. Трябва да си спомня какво ми обясни Иза. И онази, другата знахарка на Събора на клановете, в нейния клан имаше двама души, които имаха проблеми със сърцето. Иза винаги казваше; «Първо помисли какво му е». Блед е и е подпухнал. Трудно диша и има болки. Пулсът му е слаб. Сърцето му трябва да заработи по-силно, да се усили пулсът му. Какво ли е най-добре да му дам? Може би татул? Не, мисля, че не. Ами кукуряк? Или беладона? Буника? Напръсник? Напръсник… листа от напръсник. Но тази билка е толкова силна, че би могла да го умъртви. Но той ще погине, ако не му дам нещо достатъчно силно, дето ще накара сърцето му да заработи отново. Тогава, колко ли да сложа от билето? Дали да го кипна, или само да го накисна? Де да можех да си спомням като Иза! Къде ми е напръсника? Никак ли не съм взела?“
— Какво има, Айла?
Тя вдигна очи и видя застаналия до нея Мамут.
— Ридаг не е добре… сърцето му. Носят го. Търся… растение. Високо стебло… цвят обърнат надолу… лилаво, вътре червени точки. Големи листа, на пипане като кожа, долната страна. Кара сърце… бие силно. Ти знаеш?
Айла се чувстваше потисната от това, че не знае достатъчно думи, но обяснението и бе по-ясно, отколкото тя си мислеше.
— Разбира се, пурпуреа, другото му име е напръсник. Много е силно… — Мамут видя как Айла затвори очи и пое дълбоко дъх.
— Да, но необходимо. Трябва да помисля, колко… Ето торбичка! Иза казва винаги да нося. В този момент влезе Тюли с момченцето на ръце. Айла сграбчи една кожа от леглото си, постла я на пода край огъня и каза на жената да го сложи да легне върху нея. Веднага след водачката се появи Нези, а после всички се скупчиха наоколо.
— Нези, свали анорака. Разтвори дрехи. Талут, прекалено много хора тук. Направете място — нареждаше Айла без дори да съзнава, че издава команди. Разгърна малката кожена кесийка, която държеше, помириса съдържанието и, а после вдигна тревожно поглед към стария шаман. Айла хвърли бърз поглед към изпадналото в безсъзнание дете и лицето и придоби решително изражение.
— Мамут, трябва горещ огън. Лати, донеси камъчета за готвене, купа вода, чаша за пиене.
Докато Нези разхлабваше дрехите на Ридаг, Айла натрупа още кожи зад него и вдигна главата му върху тях. Талут караше хората от бивака да отстъпят, за да има въздух за Ридаг и място за Айла да работи. Лати нетърпелива подхранваше огъня, който Мамут бе запалил, опитвайки се да загрее камъните по-бързо.
Айла провери пулса на Ридаг — трудно се напипваше. Тя положи ухо върху гърдите му. Дишането му бе плитко, долавяха се и хрипове. Трябваше да му се помогне. Тя наклони назад главата му, за да освободи дихателните му пътища, сетне притисна уста към неговата, изпълвайки дробовете му със собствения си дъх, така, както бе сторила с Нуви.
Известно време Мамут не сваляше поглед от нея. Тя изглеждаше твърде млада, за да притежава големи лечителски умения, а и моментната нерешителност не бе убягнала от погледа му, но ето, че вече бе отминала. Сега тя бе спокойна, вниманието и бе съсредоточено върху детето и нарежданията и звучаха уверено, макар да не повишаваше глас.
Той кимна сам на себе си, после седна зад барабана от мамутски череп и започна да барабани в отмерен ритъм и да припява с нисък глас. Макар да и се стори странно, Айла усети, че част от обзелото я преди това напрежение я напуска. Успокояващият напев бе скоро подет и от останалите обитатели на бивака. Това ги освобождаваше от напрежението, защото създаваше у тях чувството, че помагат. Торнек и Диджи се присъединиха с инструментите си, а сетне се появи и Ранек с дрънчащи пръстени от бивни. Нито музиката на барабаните и хлопките, нито напевът не бяха силни или подчиняващи; ритъмът бе мек и успокояващ.
Най-сетне водата възвря и Айла отдели в ръката си нужното и количества сушени листа от напръсник, а после ги поръси в къкрещата в купата вода. Мъчейки се да запази спокойствие, тя ги изчака да се запарят, докато най-после цветът и интуицията и и подсказаха, че отварата е готова. Пресипа част от течността в чаша. Сетне положи главата на Ридаг в скута си и за миг затвори очи. Това лекарство не можеше да се използва с лека ръка. Ако сбъркаше дозата, можеше да го умъртви, а листата на всяко растение бяха с различна сила.