За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Капитан Фицджералд рязко повдигна брадичката й и я стрелна гневно с очи. Тя се опита да отблъсне ръцете му, но той изсъска:
— Глупачка такава!
— Ти си глупак! Ако мислиш, че ще ти помагам…
Той се изсмя рязко.
— Напротив, дъще. Ако не правиш всичко, което ти кажа, той веднага ще увисне на бесилката.
Абигейл понечи да възрази, но се сети, че искаше непременно да преговаря със сър Харлан. Капитан Фицджералд щеше да зърне само отблясъка на златото и сянката на шанса си да отмъсти на жената, която бе обичала брат му, а не него.
— Трябваше да се досетя, че се промъкваш тайно тук, докато камериерката ти твърдеше, че идваш на проби за сватбената рокля — изръмжа капитанът.
— Теси вярва на това, което й казвам. — Не биваше да остави единствената си съюзничка в тази къща да бъде наказана или изгонена.
— На сър Харлан никак няма да му хареса, че си се правила на курва с този пират. — Той опря ръка на прозорчето. — Вярвам, че ще мога да го убедя, че вместо да отлага отново сватбата заради твоите приключения, може да те заключи в стаята ти, за да те държи целомъдрена.
Ако не се боеше толкова за Доминик, този странен разговор би могъл само да я разсмее. Капитан Фицджералд знаеше също толкова добре, колкото и тя, че на сър Харлан му е все едно какво е правила, преди да бъде сгодена за сина му. Той искаше само едно — да е сигурен, че детето, което тя щеше да бъде принудена да зачене, ще бъде без никакво съмнение негов законен наследник.
— Обичам Доминик — изрече тя.
— Мълчи!
Абигейл сплете пръсти в скута си, подчинявайки се само защото не искаше нищо, което каже или направи, да причини по-бързото изпращане на Доминик на бесилката.
Още преди Теси да беше отишла да отвори, властното почукване на вратата на спалнята Абигейл извести, че посетителят е сър Харлан. Абигейл се обърна от столчето пред тоалетната масичка, където беше седнала да се приготви за лягане, и видя как сър Харлан нахлува в стаята й.
Той носеше нещо в ръце, но тя не обърна никакво внимание на това, изричайки:
— Добър вечер. И кимна.
Кълбовидното му лице се удължи в недоволна физиономия.
— Надявам се да си по-любезна, когато вечеряме утре вечер. Свещеникът ще дойде да ни посети преди сватбата.
Тя кимна.
— Не си ли любопитна кога ще се състои сватбата?
Тя продължи да го гледа. Нямаше да му позволи да използва думите й като оръжия срещу нея. Следобеда се беше опитала да го накара да се вслуша в разума и да освободи Доминик в замяна на това, което тя можеше да му предложи, но не успя и сега вече нямаше какво да му каже.
— Ще бъде в края на тази седмица.
Абигейл събра цялата си сила, за да се въздържи да не реагира. Като чу приглушеното изхлипване на Теси, бързо прикрито, когато сър Харлан отправи недоволен поглед към прислужничката, тя взе четката и продължи да сресва косата си, все едно нищо не се беше случило.
— Искам да си сложиш това утре вечер — заповяда сър Харлан, пускайки кутията за бижута на масичката пред нея.
Абигейл изправи рамене, за да не трепне. Позна кутията, защото самата тя я беше вадила от сейфа. Без да смее да погледне към Теси, тя взе кутията. Едва сдържаше пръстите си да не треперят, докато вдигаше капака.
— О, колко е красиво! Но, сър Харлан, аз…
— Никакви възражения! Ще сложиш огърлицата и обиците.
— Огърлицата ли? — запита тя, надявайки се учудването й да прозвучи като истинско. — Каква огърлица?
Той изтръгна кутията от ръката й и се взря в обиците и във вдлъбнатината до тях, където трябваше да лежи изумрудената огърлица. Бавно затвори капака и остави кутията на масичката.
— Теси, остави ни.
— Сър Харлан, късно е, трябва да помогна на госпожица…
— Казах, остави ни.
Спокойствието в думите му изплаши Абигейл и тя добави:
— Ще те повикам, когато стане нужда, Теси. Благодаря ти.
— Да, госпожице Абигейл.
Тя направи лек реверанс, както сър Харлан бе свикнал да изисква от прислужниците, и излезе от стаята.
Знаейки, че Теси ще е наблизо, но няма да може да й помогне, Абигейл се изправи.
— Защо искате да говорите насаме с мене?
Той почти навря лицето си в нейното.
— Къде е?
— Кое? Ако имате предвид огърлицата, нямам представа.
Това беше самата истина. Макар да беше сигурна, че Червения веднага е продал огърлицата, тя не знаеше къде е сега.
Той я бутна и тя седна обратно на стола.
— Ти си единственият човек, който знае къде държа ключа от сейфа с украшенията.
— Някой друг сигурно също знае. Може би някой от семейството ви.
— Да не би да имаш предвид Клайв? — изсмя се ледено сър Харлан.