За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— Казвам се Абигейл Фицджералд. Вие не ме познавате, господин Съмърсет, но ние имаме общ… — Тя се поколеба, но накрая добави простичко: — Приятел. Доминик Сен Клер.
— Доминик? — разсмя се Съмърсет. — Тъкмо говорехме с Бриен за него онзи ден. За последното ни пътуване до Франция. Спомняш ли си, Бриен?
Съпругата му се засмя.
— Как да забравя невероятните ти приказки за приключенията ви с Доминик? — Тя отново подкани Абигейл да седне, после грациозно се отпусна на близкия стол. — Чували ли сте историята за приключенията им в Бордо?
— Не. — Абигейл седна и едва се сдържа да не започне да барабани с пръсти по масата.
Не искаше да говори за миналото. Трябваше да намери помощ за Доминик точно сега.
— Ивън, трябва да й разкажеш.
Абигейл скочи на крака.
— Не! — Когато двамата се вторачиха учудено в нея, тя си пое дъх и отново седна. — Извинете ме!
— Какво има? — запита Съмърсет, вече без безгрижната си усмивка.
— Трябва ми помощта ви. Доминик е в ужасна беда.
— Каква беда? — Лицето му беше станало сериозно, очите му имаха напрегнатия израз, който бе запомнила от погледа на Доминик.
— Той е в затвора тук, в Англия, и ще бъде съден като шпионин или като капитан на кораб от френската блокада, нещо такова. Ще го обесят, господин Съмърсет, и…
— Ивън — поправи я той, после седна до нея на масата. — Доминик е тук, в Англия? Да не е полудял?
— Претърпяхме корабокрушение, когато екипажът на кораба на баща ми взриви „Република“ и…
— Я виж ти! — Той вдигна ръка. — Успокойте се и започнете от началото. — Докато тя разказваше, той слушаше напрегнато, после каза: — Бриен, мисля, че госпожица Фицджералд може да пийне нещо, за да се подкрепи.
— Ей сега.
И Бриен веднага донесе на масата поднос с кана чай и чаши.
Абигейл се опита да се усмихне благодарно, но не можа. Дори не беше забелязала кога Бриен е излязла от салона. Вземайки чашата, която тя й подаде, продължи да разказва сложната история — как нейният живот се беше преплел с този на Доминик и как събитията се бяха развили по такива странни пътища, че ги бяха довели до положението, в което се намираха сега.
— Това е за вас — завърши тя, изваждайки писмото от чантичката си. Поколеба се, но запита: — Четете ли на френски?
— Което не мога да разбера — отвърна той със стеснителна усмивка, — ще ми го разясни Бриен. Тя е родена във Франция.
Абигейл му подаде писмото. Опита се да отпие от чая, докато той разчупи печата и започна да чете. Невъзможно беше да преглътне страха си, затова остави чашата обратно на масата.
Не смееше да си поеме дъх, когато Ивън започна да чете на глас, превеждайки от френски:
Скъпи приятелю, нуждая се от помощта ти. Жената, която ще се погрижи да получиш това послание, е Абигейл Фицджералд. Трябва да я намериш или в Лондон, или в имението на сър Харлан Морис, ида я измъкнеш незабавно от Англия. Тя спаси живота ми неведнъж, може би защото знаеше, че ако сърцето ми продължи да бие, то ще копнее да й принадлежи.
Ивън се засмя.
— Вие, французите, сте такива романтици, Бриен.
Съпругата му разроши косата му и се усмихна.
— И това ти харесва, нали?
— Не мога да не се съглася.
Той се наведе над листа, прокара пръст по редовете и продължи:
Направи така, че тя да се върне при семейството си в Америка, ако можеш. Там ще е на сигурно място и ще може да започне отново живота си. Благодаря ти, приятелю.
Ивън остави листа на масата.
Абигейл ахна:
— Трябва да има още.
— Само подписът му. — Той й подаде писмото. — Вижте сама.
Макар че не можеше да разчете добре думите, написани с едри букви, Доминик беше прав, когато й каза, че доста думи са много подобни на английските и тя ще може да разпознае някои от тях. В писмото не пишеше, че Ивън трябва да се свърже с екипажа му, за да му помогне да се измъкне от затвора.
Тя вдигна очи, когато усети една ръка да докосва нейната.
Бриен Съмърсет й се усмихна съчувствено.
— Той явно много ви обича, госпожице Фицджералд, защото всичките му мисли са само за вас.
— Няма да го оставя да умре тук в този затвор. — Абигейл отново се изправи. И извиси глас. — Докато той не излезе на свобода, няма да напусна Англия. Не можете да ме накарате да го сторя.
— Да ви накарат ли? — Вратата към кухнята отново се отвори. — Кой ви кара да правите нещо против волята ви?
Лицето на Абигейл пламна, когато в салона влезе една възрастна жена. Френският й акцент беше по-силен и от този на Доминик.
Бриен отиде към нея и каза: