За честта на брата

В ключалката изщрака ключ, но Доминик не се обърна. Когато вратата се отвори, той изръмжа:

— Махни храната. Не съм гладен.

— Според мене сега е най-подходящото време.

Чувайки познатия насмешлив глас от миналото, Доминик се извъртя като вихрушка. Сграбчи Ивън за раменете, мина край него като стихия и затвори вратата.

— Няма защо да се тревожиш, че някой ще ме открие тук, приятелю — изкикоти се отново Ивън.

В ръката му подрънкваше връзка ключове.

— Откъде ги взе? — приближи се Доминик отново към приятеля си. — Ако добре си спомням, джебчийските ти умения не бяха от най-завидните.

— Това не може да се каже за готварските умения на съпругата ми.

Доминик сви вежди озадачен.

— Ще ми обясниш ли? Мислех, че съпругата ти е дъщеря на дук.

— Животът на Бриен има толкова малко общо с живота на благородническо дете, колкото и твоят. Тя е израснала, работейки в кухнята на „Салон Льоклер“ в Лондон. — Ивън се потупа по корема. — Мога да те уверя, че е превъзходна готвачка. Направи малко от чудесната си пилешка супа за пазачите в този затвор. Сложи й и нещичко, преди да я донеса тук в кухнята. Нищо опасно. Само една солидна порция опиум.

— Мисля, че си направил добър избор на съпруга, приятелю.

— Тя няма търпение да се срещне с тебе — и Ивън вдигна светлите си вежди. — Не съм и предполагал, че един ден ще ти стана зет.

— Нито пък аз. — Свеждайки поглед към пръстена си, той видя, че и Ивън го гледа, и продължи: — Май всички имаме много неща да си разказваме. Можем ли да поговорим за старите времена, докато се измъкваме оттук?

Ивън кимна с внезапно сериозно изражение.

— Пратих вест до „Песента“, че смятам да дойда тук тази вечер, и корабът ти ще ни чака край брега, за да ни вземе около полунощ. Явно първият ти помощник се е навъртал край английските брегове в очакване да му пратиш съобщение. Подозирам, че вестта за края на „Република“ и причините за него вече са се разнесли из всички пристанища.

— Трябваше да се досетиш, че няма да напусна Англия без Абигейл.

— Може да се наложи. — Той бръкна във вътрешността на тъмното си палто и измъкна един лист хартия. — Това съобщение ми го прати тази сутрин твоят приятел Червения в „Салон Льоклер“, точно преди да тръгна.

— Червения? Мислех, че той е изпратил Абигейл при тебе — сви вежди Доминик. — Защо ще прави още нещо?

— От малкото, което пожела да ми каже, изглежда, че тя е била много щедра с плащането и затова се е почувствал задължен да намери Ожие на „Песента“.

Доминик се запита какво ли толкова е дала Абигейл на кръчмаря, та да предизвика това неочаквано великодушие. Той взе листа и пробяга набързо с очи по редовете.

— По дяволите!

Смачка го на топка и го захвърли към отсрещната стена.

— Какво има? — запита Ивън.

— „Песента“ трябва да участва в нападение срещу конвой от английски кораби, които тръгват от Плимут. Заповядват ми да се върна на кораба и да поема командването веднага щом получа това нареждане. Никакво отлагане, защото това може да е най-важната морска битка, заради огромните загуби, които френската флота е понесла при поражението край Трафалгар.