За честта на брата

— Кажи ми, когато искаш да признаеш истината, скъпа — изрече баронетът. — Ако го направиш бързо, ще спестиш много болка на прислужницата си.

Преди тя да каже и дума, той махна на Фулър, който блъсна Теси на пода. Сър Харлан вдигна цепеницата.

— Добре! — изкрещя Абигейл.

— Не, госпожице Абигейл! — чу се викът на Теси.

Сър Харлан запита тихо:

— Добре какво, скъпа?

— Аз взех огърлицата! Не я наранявайте! — Тя сведе очи под триумфалната му усмивка. — Казах ви истината. Пуснете Теси.

Той махна на Фулър да изправи прислужницата.

Пазачът изсумтя, ядосан от това, че не му позволиха да пребие безпомощната жена. Когато тя се опита да се приближи към Абигейл, той я избута извън стаята.

— Не го оставяйте да я нарани — прошепна Абигейл.

Сър Харлан хвърли цепеницата на леглото.

— Няма, ако направиш каквото ти кажа. Къде е огърлицата?

— Не знам. — Когато той направи движение към вратата, за да върне Теси, тя бързо добави: — Честно, сър Харлан, не знам къде е. Аз… аз я дадох.

— Дала си огърлица за стотици лири? — задави се той. Лицето му стана тъмнопурпурно, докато устата му сипеше епитети, един от друг по-обидни. Когато тя не реагира, той престана да се разхожда и запита: — И на кого я даде?

— На един човек, който ми направи услуга.

— И по-точно?

— Да предаде едно съобщение.

Той изръмжа.

— Сигурно е било много важно съобщение.

— Така беше.

— Проклета да си! — изрева баронетът. — Подарих огърлицата на съпругата си в деня на сватбата. Трябваше да я носиш на сватбата си с Клайв. А ти си я дала, за да носи някой съобщения за оня френски пират. — Гневът му внезапно премина в смях. Потупа я по рамото и взе кутията. — В крайна сметка, това няма значение. Опитът ти не успя. Утре по това време твоят любовник ще нахрани гарваните на бесилката.

— Утре? — Тя се отпусна на стола. — Утре? Мислех… тоест, бях сигурна, че…

— Че ще оставя твоя пират жив, докато се омъжиш за Клайв ли? — Той се усмихна. — Това беше и моят план, скъпа, докато ти не излезе толкова глупава, че да ми позволиш да ти внуша друг, за да те превия.

— Теси — прошепна тя. Поглеждайки към него, разбра, че беше подценила решимостта му да намери съпруга за сина си. — Вие я пратихте при мене като камериерка, защото знаехте, че ще иска да ми помогне заради смъртта на сестра си.

— Точно така.

Много след като бе излязъл от стаята, звукът на смеха му още отекваше в ушите й. Мисълта, че всичко направено дотук от нея, е било за нищо, я съсипваше. Сега Доминик щеше да умре, защото се беше опитал да я спаси, а тя не знаеше как да спре екзекуцията.

Абигейл положи глава на масата и се разплака.