За честта на брата

— Това няма значение.

И той пъхна пръстена в ръката й.

— Какво? — намръщи се тя.

Това не беше вълнението, което беше очаквала от него. Доминик седна на ръба на сламеника.

— Скъпа, докато беше в Лондон, моят отдавна насрочен процес мина. — Усмихна й се иронично. — Сигурно би могла да се вбесиш от бързината на процеса, което ще доведе и до бързото ми оттегляне от този свят.

— Доминик! Как можеш да се шегуваш с това?

— Какво друго ми остава?

Абигейл затвори очи и раменете й се отпуснаха под смазващата тежест, която бе отхвърлила за толкова кратко време с радостните новини, които му бе донесла.

— Кога? — прошепна тя.

— В края на седмицата. Помислих, че Фицджералд веднага ще ме замъкне на бесилката, но той не протестира против отлагането.

Тя прехапа устни, за да не издаде истината. Процесът на Доминик трябваше да бъде последната подробност преди сватбата, която сър Харлан беше споменал. Нищо чудно, че толкова искаше да я заведе в Лондон. Така можеше не само да се домогва до благоволението на семейство Съдли, но и да я държи настрана по време на процеса.

А причината, поради която беше отложено изпълнението на присъдата, беше също толкова проста и прозрачна. Сър Харлан знаеше, че тя няма да се омъжи за Клайв, ако тази заплаха не тегнеше над главата й.

Мъничко надежда бликна у нея. Може би сър Харлан щеше да се съгласи да преговаря с нея, а не с капитан Фицджералд. Ако той се съгласеше да освободи Доминик, тя не само щеше да се омъжи за Клайв, но и щеше му помогне да убеди семейство Съдли да инвестират в неговия бизнес. Тази мисъл я караше да настръхва, но когато погледна в очите на Доминик, тя разбра, че е готова да плати каквато и да е цена, за да даде на този мъж живота му и свободата да плава по моретата.

Пръстът му докосна брадичката й и накара устните й да се слеят с неговите. Той започна да я целува бавно, с наслада, изследвайки всеки милиметър от влажните топли дълбини на устата й. Изстена и я притегли в обятията си. Тя ахна, когато пръстите му обхванаха нежно извивката на гърдите й. Насладата я изгаряше, прогонвайки всичките й мисли.

Абигейл се вкопчи в раменете му, за да овладее бурята, която бушуваше в нея. Собственото й страстно желание отвръщаше на неговото. Бедрата му се притискаха в нея, ръцете му я държаха здраво. Докато езикът му докосваше устните й, тя не спираше да прокарва ръце през косата му. Кичурите лепнеха по пръстите й, предавайки й непонятната си магия, докато езикът му навлизаше отново и отново в устата й, а допирът му я възпламеняваше и я докарваше почти до лудост.

— Моя любов, моя Абигейл — прошепна той между трескавите целувки.

Дръпна я да се изправи и я обърна с гръб към себе си. Бавно започна да разкопчава безкрайната редица кукички по гърба на роклята. Наведе се и допря устни до топлия й тил. Когато тя въздъхна, изгаряйки от желание, пръстите му се плъзнаха под разкопчаната рокля и погалиха гърдите й.

Тя издаде лек вик на удоволствие, когато усети устните му да очертават огнена пътека по рамото й. Ръката му обви талията й и я накара да се обърне към него. Абигейл вдигна отново ръце, за да ги зарови в косата му, но внезапно отскочи и изпищя: